Определение № 7175 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4491/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Т. В., подадена чрез адв. В. Александров, против определение № 1355/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 186/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково /АС Хасково/. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Кметът на община Харманли, чрез представен писмен отговор оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на В. Т. В. от гр.Харманли срещу мълчалив отказ на кмета на Община Харманли по Заявление вх.№ОХ-05-220/26.01.2024г. и е прекратил производството по делото. От фактическа страна по делото е установено, че В. Т. В. подал на 26.01.2024г. в Община Харманли Заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица с вх. № ОХ-05-220/26.01.2024 г., съгласно чл. 92 ЗГР. Във връзка със заявлението, до В. е изпратено писмо изх. № ОХ-05-220-/1/ от 09.02.2024 г., подписано от кмета на община Харманли, с което жалбоподателят е уведомен, че въз основа на депозирано от него Заявление е назначена Комисия и в резултат на извършената проверка по реда на чл. 99б ЗГР, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, същата не е установила адресни регистрации на адрес гр. Харманли, [улица], извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а ЗГР. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Посочено е, че изпратеното до В. писмо съдържа изявление, във връзка с подаденото от него искане за дерегистрация, поради което няма как да е налице мълчалив отказ. Изпратеното до В. писмо изх. № ОХ-05-220-/1/ от 09.02.2024 г. е именно годният за оспорване акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че жалбата на В. Т. В. против мълчалив отказ на кмета Община Харманли да се произнесе по подаденото от него Заявление вх. № ОХ-05-220/26.01.2024 г. е недопустима. Действително, по делото не е налице формиран мълчалив отказ на органа. Съгласно чл. 57 АПК сроковете за издаване на индивидуален административен акт са до 14 дни от започване на производството, а административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. Допустимо е оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, при която изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ - чл. 58, ал. 3 от АПК. В процесния случай след подаденото заявление и преди образуване на съдебното производство административният орган се е произнесъл по искането с изричен акт, който не е оспорен от В.– Писмо изх. № ОХ-05-220-/1/ от 09.02.2024 г. на кмета на Община Харманли. Следователно, правилно административният съд е приел, че в настоящото производство няма годен за оспорване административен акт, поради и което жалбата на В. е недопустима. Правилно е посочено, че с посоченото Писмо изх. № изх. № ОХ-05-220-/1/ от 09.02.2024 г. кметът на Община Харманли информира заявителя ,че не са налице нарушения на чл. 92 или на чл. 99а ЗГР, без изрично да е обективиран отказ да бъдат заличени адресните регистрации на посочените по-горе лица. Този акт, предвид и приложената по делото административна преписка, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК е годен за оспорване от лице с правен интерес, което като собственик на имота, на който е записан постоянният и настоящият адрес на лица, чиято дерегистрация се иска, е неблагоприятно засегнат. Това писмо по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 ЗГР. Също така, писмото, освен че съдържа уведомление до В., препращайки към становището на комисията, е и крайният акт, с който приключва производството по подаденото искане от жалбоподателя и реално представлява отказ за заличаване на посочените от жалбоподателя в заявлението лица. Въз основа на така изложеното, следва, че обжалваното определение е правилно, поради и което следва да бъде оставено в сила. Не следва да се уважава искането на кмета на Община Харманли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, защото така представеният отговор е подаден и подписан от кмета на общината, а не от юрисконсулт. Следователно, не е извършен разход за процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,