Определение № 1163 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 722/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 връзка с чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца и ответник по насрещния иск Н. Й. К. от [населено място], [община], Софийска област срещу разпореждане от 25.04.2012г. по в. гр. дело № 1393/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което по повод на подадена от ответника и ищец по насрещния иск А. Г. П. като [фирма] от [населено място] на 28.03.2012г. молба е разпоредено да се издаде изпълнителен лист по решението на САС за осъждането на Н. Й. К. реално да изпълни остатъка от задължението си по договор № 002/15.02.2007г., като предаде на А. Г. П. като [фирма] 103.680 /сто и три тона и шестстотин и осемдесет килограма/ пшеница, представляваща разлика между доставените 146 320 кг и пълния дължим размер от 250 тона. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на разпореждането поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за нарушение на чл. 405, ал. 2, изр. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е компетентен да издава изпълнителен лист, а молбата е следвало да бъде подадена в първоинстанционния съд. Поддържа становище, че мотивите на разпореждането са неправилни поради това, че е посочено друго гражданско дело, не е ясно по кое съдебно решение се издава изпълнителният лист, съдебното решение не е съобщено на частния жалбоподател - ответник по насрещния иск. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да разпореди на 25.04.2012г. издаване на изпълнителен лист за осъждането на Н. Й. К. реално да изпълни остатъка от задължението си по договор № 002/15.02.2007г., като предаде на А. Г. П. като [фирма] 103.680 /сто и три тона и шестстотин и осемдесет килограма/ пшеница, представляваща разлика между доставените 146 320 кг и пълния дължим размер от 250 тона, Софийски апелативен съд е приел, че постановеното по гр. дело № 1309/2008г. на САС съдебно решение е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение задължение на длъжника. Посоченото разпореждане е издадено по повод постъпила по гр. дело № 1393/2008г. на САС, ГО, 2 състав молба на А. Г. П. като [фирма] за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 1374/20.07.2011г. в частта, с която Н. Й. К. е осъден да предаде 103,680 тона пшеница на [фирма], представляващи разликата между вече доставените 146 320 кг пшеница и пълния размер от 250 тона. Поради това, като е посочил, че постановеното по гр. дело № 1309/2008г. на САС съдебно решение е редовно от външна страна, въззивният съд е допуснал техническа грешка при изписване номера на делото, което обстоятелство не води до неправилност на обжалвания съдебен акт. Неоснователен е доводът за неправилност на разпореждането поради това, че не е ясно по кое съдебно решение се издава изпълнителният лист, предвид постановяване на решение и за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, тъй като основното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка представляват едно цяло. Доводът на частния жалбоподател за неправилност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист поради това, че съдебното решение не му е било съобщено, е неоснователен. По аргумент от чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК /относно осъдителните решения на въззивните съдилища/ съобщаването на въззивното решение на всички страни не е предпоставка за издаване на изпълнителен лист, тъй като посочената законова разпоредба дава възможност за издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила осъдително решение на въззивната инстанция. Неоснователен е и инвокираният довод за липса на родова компетентност на въззивния съд да разпореди издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно осъдително решение. Първоинстанционният съд, който е разгледал делото, е компетентен да издаде изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение или определение на съдилищата, въз основа на съдебната спогодба, както и въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК. Когато актът подлежи на незабавно изпълнение, компетентен да издаде изпълнителен лист е съдът, който е постановил решението /чл. 405, ал. 2 ГПК/. В конкретния случай изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение, чието незабавно изпълнение е допустимо по силата на закона, което определя компетентността на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по молбата с правно основание чл. 405, ал. 2 ГПК. В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС - определение № 213 от 31.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 172/2010 г., IV г. о., ГК, определение № 513 от 10.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 410/2011 г., III г. о., ГК, определение № 680 от 11.10.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 666/2010 г., II т. о., ТК, определение № 385 от 9.05.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 225/2011 г., II т. о., ТК и други. Въз основа на изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение