Решение № 5743 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2011 г.

Решение № 5743 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Димитров Стоименов, Капка Димитрова Хаджиянчева и Катенка Димитрова Стоименова като наследници на Димитър Стоименов Танов против решение № 2493 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 2741/2010 г. на Административен съд - София - град. С обжалваното решение в една част имаща характер на определение е оставена без разглеждане, жалбата на Георги Димитров Стоименов, срещу Заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София, с която е одобрен План на новообразуваните имоти на местност "Ласка Бранишки лозя", местност "Могилата", местност "Нерезене", местност "Братковица", местност "Цигански дол", местност "Червена река" в землището на кв. Курило и с. Кътина, район "Нови Искър", Столична община /публ. в НР на ДВ, бр. 11/09.02.2010г/, В ЧАСТТА Й относно ПИ № 99132.4495.201 и е прекратено производството по адм. дело № 2741/2010 г. по описа на АС-София град в тази част. С останалата част на решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на Георги Димитров Стоименов, като наследник на Димитър Стоименов Танов срещу Заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София, с която е одобрен План на новообразуваните имоти на местност "Ласка Бранишки лозя", местност "Могилата", местност "Нерезене", местност "Братковица", местност "Цигански дол", местност "Червена река" в землището на кв. Курило и с. Кътина, район "Нови Искър", Столична община /публ. в НР на ДВ, бр. 11/9.02.2010 г./, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ- относно ПИ № 99132.4495.201. Касаторът твърди, че е собственик по наследство по отношение и на двата процесни имота, но административният орган е създал пречка към установяване правото на собственост, поради което същият не е вписан в регистъра към плана на новообразуваните имоти. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - областен управител на област София в писмено становище релевира доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че първоинстанционният съд съобразно представените по делото доказателства, правилно е преценил, че по отношение на имот. 202 не е установена собствеността, поради което не следва да бъде вписван на жалбоподателя в регистъра към изработения план за новообразуваните имоти. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Независимо, че е наименувана "възражение" по съществото на доводите може да се направи извод за оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон без да са посочени конкретни пороци на обжалваното решение. Независимо от това, настоящия касационен състав съобразно чл. 218, ал. 2 АПК следва да провери валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон. Преди всичко е неоснователно възражението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила досежно участието на страните в процеса. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания, жалбоподателя и заинтересованите страни Капка Димитрова Хаджиянчева и Катенка Димитрова Стоименова са били призовани за първото съдебно заседание, на което се е явил лично само жалб. Стоименов, а съобразно чл. 137, ал. 7 АПК на страните не се пращат последващи призовки, а изключенията в текста не са установени. От друга страна, ако страните твърдят че са участвали в съдебните заседания, а това не е отразено в протоколите от тях, е следвало да поискат в 3-дневен срок тяхната поправка или допълване по реда на чл. 151 ГПК във вр. чл. 144 АПК, което не е сторено, поради което съобр. Чл. 152 ГПК удостоверените в протокола действия се считат за извършени и неудостоверените за неизвършени. При тези съображения не се установяват визираните процесуални нарушения от съда. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато предмет на жалбата е регистъра на имотите - неразделна част от плана, какъвто е конкретният случай, съдът следва да провери само верността на отразените в регистъра данни, съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. Също така съдът е приел, че жалбоподателят не е сред категориите лица, за които за административния орган е възникнало задължение за вписването им в регистъра към изработения план за новообразуваните имоти. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. Изводите на административния съд са законосъобразни и обосновани с оглед доказателствата по делото. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи както идентичността на имоти 201 и 202, и евентуално да докаже на собствеността си и точното местоположение на имот №. 201 по 1.1. от Решение № 1800/15.10.1996 г. на ПК-Нови Искър-нива от 0.800 кв. м., находяща се в терен по § 4 на Курило, м."Посерилка". Обосновано и в съответствие с приложимото право е прието, че земеделските земи се възстановяват в съществуващи/възстановими реални граници в рамките на територията по чл. 18, ал. 1, т. 2 и ЗСПЗЗ, отразена в картата за възстановяване на тези земи. Земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ също са земи, чиито граници са установими, но се намират в границите на територията по чл. 18, ал. 1, т. 1, а правото на собственост на тези, чиито реални граници не могат да се установят, както е в процесния случай, се възстановяват в нови реални граници-чрез план за земеразделяне, в рамките на територията по чл. 18г, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ. При изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. В случая е налице неустановена собственост по отношение на имот. 201, установяването на която може да се разреши само по общия исков ред, но не и в административното производство. В тази връзка е обоснован извода, че след като старите реални граници на процесния имот не могат да се установят, то последиците на Решение № 1800/15.10.1996 г. на ПК-Нови Искър, т. 1.1 следва да се конверсират до признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Димитър Танов Стоименов с план за земеразделяне в нови реални граници и не могат да бъдат включени в плана по § 4 от ПЗР, одобрен с обжалваната заповед. Обстоятелството, че за част от имота по т. 1.1 от Решение № 1800/15.10.1996 г. на ПК-Нови Искър, с ПНИ е отреден ПИ № 201, с площ от 492,41 кв. м., обратно на твърденията на жалбоподателя, което автоматично не обуславя основателността на жалбата и за ПИ № 202. В производството по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ съдът не разрешава спорове и претенции за собственост, а въз основа на представените доказателства за призната вече собственост проверява дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, е извършено в съответствие с представен титул за собственост. Правото на собственост може да се защити в исково производство, след което е налице възможност за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8 от ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.