Определение № 569 от 24.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4430/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. П. и прокуриста Я. Я., чрез адв. М. С., против определение № 153 от 16 април 2014 г., постановено по гр.д. № 1414/2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 5006 от 29 ноември 2013 г. против решение № 399 от 16 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 193 по описа окръжния съд в [населено място] за 2013 г. в частта му за осъждане на частния жалбоподател да премахне поставения в имота метален стълб за ПВЛ „Мечи чал” № 1. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че съдът погрешно е приел, че искът по чл. 109 ЗС за премахване на стълб от пътническа въжена линя не е предмет на касационната жалба, тъй като същият е бил отхвърлен от долните инстанции, обратно – този иск е бил уважен, а отхвърленият е иск за премахване на въжена линия над процесния имот. Поддържа се, че искът по чл. 109 ЗС е неоценяем и данъчната оценка на имота в размер на 3,40 лева не представлява цена на този иск, тъй като липсва идентичност между двата предмета (земя и стълб), а по делото липсва оценка на стълба, чието премахване се иска. С определение № 164 от 5 април 2016 г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният с частната жалба въпрос за цената на предявения иск по чл. 109 ЗС е предмет на разглеждане по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, поради което и производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. На 6 ноември 2017 г. е обявено тълкувателно решение по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, в което са дадени разрешения по поставения въпрос относно определянето на цената на иска по чл. 109 ЗС. Това налага производството по настоящото дело да бъде възобновено за произнасяне по съществото на частната жалба. С обжалваното определение, постановено от I г.о. на ВКС се приема, че предмет на разглеждане с въззивното решение е предявен от С. К. М. против [фирма] иск по чл. 109 ЗС за премахване на стълб от пътническа въжена линия, попадащ в имота на ищцата, който иск е с цена от 3.40 лева, равняваща се на данъчната оценка на имота, и е отхвърлен от въззивния съд, поради което е прието, че не е предмет на касационната жалба. По отношение на останалите предявени искове (иск за възстановяване на имота в първоначалното му състояние /рекултивация/ с цена след допуснатото намаление 1615 лева, иск за обезщетение за правото на преминаване върху имота в размер на 2646 лева, иск за обезщетение за пропуснати ползи от добив от селскостопанска продукция в размер на 434 лева след допуснатото намаление на иска, както и иск за законната лихва върху посочените суми) е счетено, че всеки от тях, предмет на касационно обжалване, е под 5000 лева, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове с цена под 5000 лева. Оставянето без разглеждане на касационната жалба по тези искове не е обжалвано с частната жалба. Жалбата е основателна. Съгласно възприетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 4/2015 г., ОСГК, ВКС, когато предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В конкретния случай предмет на касационна проверка е било въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу касатора [фирма] иск по чл. 109 ЗС за премахване на метален стълб за ПВЛ „Мечи чал“ № 1, разположен върху собствен на ищцата имот. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че именно това е уваженият от двете инстанции иск, а е отхвърлен искът за премахване на преминаващата над имота въжена линия. Поради това предмет на касационна проверка следва да бъде решението именно по тези от исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС, който е уважен, а именно за премахването на металния стълб. Последният, съгласно дадените с цитираното тълкувателно решение разяснения, има за предмет осъществяването на незаместимо в случая действие – премахване на определено поставено от ответника техническо съоръжение (което не може да бъде извършено от ищцата), поради което този иск няма парична оценка. С оглед извода за неоценяемостта на този иск следва да се приеме, че въззивното решение, с което той е разгледан, подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение