Определение № 876 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 775/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу определение № 528/12.09.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 626/11г., с което Добричкият окръжен съд е потвърдил определение № 341/04.07.2011г. по гр.д.№ 2149/11г. на Добричкия районен съд за оставяне без уважение на възражение за неподсъдност на делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът Д. К. Л., [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът Л., предявявайки иска пред Добричкия районен съд, е упражнил правото си на изборна местна подсъдност по чл.113 ГПК, поради което възражението на ответника – настоящ частен жалбоподател е неоснователно. Според частния жалбоподател съществува противоречива практика на съдилищата, вкл. на ВКС по приложението на чл.113 ГПК. В посочените определения на състави на ВКС са приети различни разрешения с оглед на конкретните особености на всеки случай. Към настоящия спор е относима практиката, цитирана от въззивния съд в обжалваното определение, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд