Определение № 236 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2416/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Х. А. А. против определение № 191/01.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 84/2013 г. от състав на Окръжен съд – Габрово. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по гражданското дело е правилно и законосъобразно и го е потвърдил. За да достигне до този извод, съдът е приел, че след постановяване на определението, с което се оставя без уважение искането на ищцата за освобождаване от държавна такса и неговото влизане в сила, съдът правилно е оставил без движение исковата молба, с указания да се внесе дължимата държавна такса. Поради неизпълнение в дадения срок на това указания, съдът е върнал исковата молба, който извод на първоинстанционния съд е споделен с обжалваното определение от въззивния съд. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд при наличието на някое от посочените в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК основания. Съдържат се единствено твърдения относно неправилността на определението, поради обстоятелството, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Този въпрос, доколкото е поставен, е неотносим към производството, тъй като дължимостта на държавната такса, респ. липсата на основания за освобождаването на ищцата от същата е решен с влязло в сила определение на съд, с което се оставя без уважение искането. Липсата на относим правен въпрос води до липса на основание за допускането до касационно обжалване на определението на съда, с което е потвърдено определение за връщане на исковата молба, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса. Водим от горното, състава на ВКС