Определение № 502 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 885/2011 г.

Постъпила е частна жалба от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. – двамата от [населено място], против определение № 503 от 24 април 2012 г., постановено по настоящото гражданско дело. В частната жалба, наречена „спешен сигнал”, се излагат доводи за неправилност на решението на първата и въззивната инстанция и на определението на касационния съд по чл. 288 ГПК. Сочи се, че е допуснато един адвокат да представлява и защитава две страни по спора, доказана е крайната нужда и неизгодните условия при сключване на договора, задълженията на жалбоподателите по кредити, а къщата е единственото им жилище, но съдията показал очебиещо пристрастие към противната страна С определението си настоящият тричленен състав на гражданската колегия на ВКС прие, че не следва да допусне касационната жалба на Ч. против въззивното решение № 35 от 11 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 55 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., с което е потвърдено решение № 114 от 8 юни 2010 г. по гр.д. № 264 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. за отхвърляне на иска на Ч. против Р. К. К. от [населено място] на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот в частта му за втори жилищен етаж и за отмяна на нотариален акт в съответната му част, тъй като по част от поставените правни въпроси въззивният съд не се е произнасял, а друга част не е обусловила изводите на съда. Частната жалба е недопустима и следва да бъде върната. Според правилото на чл. 274, ал. 1 ГПК, разглеждат се частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона за възможността за обжалване на определенията по чл. 288 ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се приемат за обжалваеми и съобразно т. 1 на чл. 274, ал. 1 ГПК, защото не преграждат развитието на делото. Според законодателното разбиране, вложено в действащия ред за гражданско съдопроизводство, касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 ГПК, в което се извършва селекция на жалбите съобразно критериите, дадени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от интереса на съответния касатор жалбата му да бъде разгледана по същество от касационния съд, ако в нея не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпрос, които да са обусловили изхода на спора и да са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, то касационното обжалване няма да бъде допуснато. Законът в чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК сочи, че в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната. Следователно, определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационното обжалване на въззивно решение (какъвто е и процесният случай), не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение