Определение № 320 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Н. Ф. Е. срещу решение № 11863 от 10.08.2020г. по в.гр.д.№ 1640/2020г. на Апелативен съд София в частта за отмяна на решението по гр.д. № 16729/2017г. на СГС и отхвърляне на иска, предявен срещу ЗД“Бул Инс“АД с правно основание чл.424,ал.1 КЗ за разликата над 15 000лв. до уважения от първоинстанционния съд размер от 30 000лв., ведно със законната лихва от 18.07.2017г. Решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000лв. е влязло в сила. Касаторът се позовава на неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД в частта за отхвърляне на иска за сумата 15 000лв и чл.429,ал.3 във вр. с ал.2 КЗ в частта за присъждане на законна лихва от момент следващ датата на настъпването на застрахователното събитие 23.06.2016г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на още 15 000лв. за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата от пътното произшествие от 23.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 30 000лв. от същата дата. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса:1 /Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за търпените от ищцата телесни увреждания със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. 2/ Включват ли се в застрахователната сума по застраховката „ГО“ на основание чл.429 КЗ лихвите за забава за периода от настъпването на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице. Касаторът иска допускане на обжалването по него в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по съображения за „отсъствие на практика на ВКС“. 3/ Касаторът счита, че на „отделно основание е налице приложното поле на чл.280,ал.2,предл трето ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение относно гореизложените въпроси“. Съображения за наличието на тази директна предпоставка не са изложени. В писмен отговор ЗД“Бул Инс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата в резултат на пътното произшествие неимуществени вреди за причинените телесни увреждания в размер на 30 000лв., ведно със законна лихва от 02.08.2017г. като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 60 000лв. и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на произшествието до деня на писмения отказ на застрахователя. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника за уважаването на иска за разликата над 10 000лв. и с насрещна въззивна жалба на ищците са отхвърлянето на иска за разликата до 40 000лв. и отхвърляне на претенцията за лихва, считано от 23.06.2016г. Съставът на апелативния съд е счел за частично основателна жалбата на ответника. Приел е за установено въз основа на изслушаната медицинска експертиза, че от пътното произшествие 34 годишната ищца е претърпяла травма на нервните коренчета на лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб /без данни за фрактура/, непълно счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, охлузване на левия лакът и контузия на дясната колянна става; че получените увреждания в поясната област на гръбначния стълб са реализирали медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно неопасно за живота; че полученото неразместено счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок до 2 месеца, а през периода на лечение и възстановяване, пострадалата е търпяла интензивни болки и страдания през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Констатирано е, че счупената лъчева кост е зараснала окончателно, а движенията на дясната киткова става са възстановени в пълния им обем и сила, не са установени трайни увреждания в поясната област, които да са свързани с процесния инцидент. При фактическите изводи, че ищцата е напълно възстановена от инцидента, е определено като справедливо обезщетение в размер на 15 000 лв. Като релевантни за определянето му въззивният състав е посочил датата на настъпване на застрахователното събитие - от значение за преценка на конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, както и със съдебната практика в сходни хипотези. За частично основателна е приета и жалбата на ищцата като върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена законната лихва, считано от момента на сезиране на застрахователя от пострадалата - 18.07.2017г., по съображения, че това е най-ранният момент на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия поставен от касатора въпрос пряко произтича от обстоятелството, че той съставлява питане какъв е в конкретния случай справедливият размер на обезщетение за претърпените от ищцата вреди и дали този размер е присъден от въззивната инстанция. Този въпрос е относим единственото към правилността на решението и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Той предполага проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд при определяне на справедливия размер на обезщетението и не отговаря на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали обезщетението отговаря на критериите на чл.52 ЗЗД може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този стадий и пренасяне на същинския спор пред него, а не в производството по чл.288 ГПК. Касаторът не формулира въпрос с правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС Неоснователността за допускане на обжалването по пункт втори от изложението на касатора пряко произтича от обстоятелството, че разрешението му се съдържа в отговора на правния въпрос в решението по т.д.№ 2466/2018г. на Първо т.о. на ВКС, който настоящият състав изцяло споделя: в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава, за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, но не и от момента на увреждането. Даденото от въззивния съд разрешение е в синхрон с отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е било допуснато по посоченото търговско дело, тъй като ищцата е заявила писмената си претенция пред застрахователя на 18.07.2019г., от която дата е присъдено и обезщетението за забава. Ответникът по касация не претендира разноски за производството и такива не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.