Определение № 3915 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 279/2024 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Р. Котева чрез процесуален представител с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 1144 от 31.01.2024 г. като посочената в него сума в размер на 1300 лв. бъде коригирана на 2300 лв., като дължим размер на присъдения по делото размер на деловодни разноски, представляващи хонорар за един адвокат по подробно изложени доводи. С това определение е отменено определение № 524 от 07.11.2023 г., постановено по административно дело № 49/2023 г. от Административен съд Кюстендил, вместо което е изменено решение № 175 от 29.09.2023 г., постановено по същото в частта за разноските и е осъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати допълнително на Р. Котева сума в размер на 1300(хиляда и триста) лева, представляваща разликата между присъдения с решението размер на адвокатското възнаграждение и пълния заплатен такъв, посочен в определението на АС Кюстендил в размер на 2500 лв. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Искането е депозирано от активно легитимирана страна и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, поради следните съображения: С постановеното по делото решение № 175 от 29.09.2023 г. АС Кюстендил по жалба на Котева е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. № 02-100-6500/569/12.012023 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върнал е преписката за ново произнасяне и е осъдил ДФЗ да заплати на Котева деловодни разноски в размер на 1841,80 лв. В мотивите към решението си съдът е приел, че същите представляват заплатени от него държавна такса в размер на 10 лв., заплатен хонорар за вещо лице в размер на 631,80 лв., и хонорар за един адвокат, който е редуцирал на 1200 лв., като приел, че от заплатената от нея сума е в размер на 2500 лв., съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, обема и сложността на извършената работа и обстоятелството, че заплатения размер значително надвишава размера на минимума, определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (Наредбата). С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 524 от 07.11.2023 г., постановено по същото дело е оставена без уважение жалбата на Котева срещу решението в частта за разноските. С определението, за което се иска поправка на очевидна фактическа грешка е прието, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7, която е специална по отношение на тази по чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, тъй като урежда изрично минималния размер на адвокатското възнаграждение при осъществени процесуално представителства, защита и съдействие по административни дело по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Определението е отменено, вместо което ВАС изменя решението и осъжда ДФЗ да заплати на жалбодателката адвокатско възнаграждение за един адвокат в пълния му размер, но при допусната фактическа грешка, тъй като видно от направеното искане от процесуалния представител на Котева – по представения списък по чл.80 ГПК по делото, изрично е посочено, че размера на договореното адвокатското възнаграждение е в размер 3500 лв., за заплащането на който по банков път са представени и писмени доказателства. При това посочения размер на същото от 2500 лв. в мотивите на определението очевидно е грешен, което е довело и до грешка в пресмятането на сумата, която ДФЗ е осъден да заплати. С оглед на така установеното следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело определение, като на л. 3-ти от същото, л. 26 от делото на ред 11 и ред 26 записаното число „1300“ следва да се чете „2300“. По изложените съображения и на основание чл. 175 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение