Определение № 2701 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 884/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. Г. М., чрез адвокат И. Ч. от АК-Благоевград, срещу решение № 443/28.04.2021 г. по в.гр.д.№ 3985/2020 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 2733/22.06.2020 г. по гр.д.№ 196/2019 г. на Окръжен съд Благоевград и е отхвърлен предявения иск на В. Г. М. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, на основание чл.432 КЗ, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, които са й причинени от смъртта на нейния баща Г. К. М. в резултат на ПТП от 10.09.2014 г. в [населено място], със законните лихви от датата на увреждането. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, а в изложение към жалбата се твърди, че е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1/„Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно допълнителна експертиза, изпълнима от друго вещо лице, по реда на чл.266, ал.3 ГПК, когато след изслушването на допуснатата пред въззивната инстанция повторна експертиза фактите по делото са останали неизяснени?“ и 2/„Следва ли въззивният съд да извърши надлежно връчване на ищеца на подадения от ответника отговор на исковата молба, като даде подходящ срок за запознаване и изразяване на становище по наведените в отговора доводи и направените искания, с даване на нови указания за предприемане на тези процесуални действия, които не са извършили, поради неточност и непълнота на доклада на първоинстанционния съд, когато първоинстанционният съд не е връчил своевременно отговора на исковата молба и не е дал възможност на ищеца да се запознае с доводите и доказателствените искания на ответника?“. Според касатора поставените въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От ЗК„ЛЕВ ИНС“АД чрез юрисконсулт Р. Ч. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 10.09.2014 г., около 6,45 ч., в [населено място], при преминаване през Т-образно кръстовище е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен Б.“, с ДК *** и преправен мотопед /без двигател/, в което е пострадал водача на мотопеда - баща на ищцата, починал по-късно от травмите. Установил е, че мотопедът няма изправна спирачна система, не е спрял на знак „Стоп“ и при навлизане в кръстовището последвал приплъзващ удар в десния страничен праг на автомобила, с дясната част на предната вилка и колелото на мотопеда. Съдът изцяло е възприел изводите на вещите лица, че ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила, дори при аварийно спиране, поради което липсва причинна връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите телесни увреждания с последвала смърт на другия участник в ПТП. Според мотивите на решението, причина за настъпване на удара е поведението на загиналия водач, управлявал превозното средство с неизправна спирачна система и отнел предимството на лекия автомобил, поради което не е налице фактическия състав на непозволено увреждане, за което да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Първият формулиран въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е поставен теоретично, а въззивният съд е уважил искането за назначаване на повторна автотехническа експертиза и е мотивирал решаващите си изводи с всички събрани доказателства. Поставените въпроси в изложението срещу фактическите констатации и решаващите изводи, до които е достигнал съда по същността си преповтарят доводите за неправилност на решението /за допуснати процесуални нарушения при преценка на установените по делото правнорелевантни факти/, поради което обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от изложеното, процесуалните действия на съда са изцяло в съответствие с разясненията в т.2 и 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според които ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Задължение за служебно допускане на експертиза от въззивния съд се налага и при въведено оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушение, въз основа на което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или доказателствата са необходими, с оглед прилагането на императивна материалноправна норма при решаването на правния спор. Въззивният съд в случая не е установил непълнота или неточност на доклада по делото, поради която ищецът да е пропуснал да упражни права или извърши процесуални действия по посочване на относими към спора доказателства, а точно обратното - допусната и назначена от съда е повторна автотехническа експертиза, достигнала да същите изводи, с което всъщност е уважено единственото доказателствено искане на страната пред въззивната инстанция. Изложените в този смисъл съображения от касатора не дават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение