Определение № 9733 от 12.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от адв. Н. Бангеев, пълномощник на С. Т. Р., за допълване в частта за разноските на решение № 7621/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1259/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени претендираните разноски за производството пред ВАС, съгласно приложените вече доказателства в тази насока. Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Рашева, изразява писмено становище за недопустимост и неоснователност на искането и моли да бъде оставено без разглеждане или евентуално - без уважение. Настоящият съдебен състав намира искането за допълване на постановеното съдебно решение за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По същество искането е основателно по следните съображения: С решение № 7621/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1259/2024 г. по описа на ВАС, чието допълване в частта за разноските се иска, е оставено в сила решение № 738/01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 290/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в обжалваната му част. С последното по жалба на С. Т. Р. е отменен РА № Р-16001322002342-091-001/30.11.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 42/13.02.2023 г. на ДД „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за отчетен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за задължения в размер на 2 003,77 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 134,45 лв.; за отчетен период от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за разликата от 2 811,07 лв. до 9 400,02 лв. и лихви над 1 306,47 лв. до 3 062,28 лв.; за отчетен период от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. за задължения в размер на 1 872,12 лв. и лихви в размер на 300,28 лв. С изразеното становище по електронен път от 07.05.2024 г. процесуалният представител на ответника своевременно е отправил искане присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар за настоящото касационно производство пред ВАС. След справка в електронната система за кореспонденция на Съда се установи, че към молбата на адв. Бангеев освен писменото становище, действително е бил приложен договор за правна защита и съдействие № 001750/30.04.2024 г. и пълномощно от същата дата, намиращи се във файла с наименование „пълномощно_20240507_0001.pdf“. От него е видно, че договореното възнаграждение е в размер на 1 000 лв. като същото е заплатено в брой (р. 3 от договора). Същата сума е претендирана със становището по хода на делото. Съдът в решението си не е присъдил претендираните по делото съдебни разноски за процесуално представителство и защита пред ВАС, поради което искането за присъждането им е основателно. С оглед на посочените обстоятелства се явяват неотносими възраженията от процесуалния представител на ДД „ОДОП“ Пловдив за недопустимост на заявената претенция по чл. 248, ал. 1 ГПК поради липсата на представен списък на разноските до приключване на последното съдебно заседание. Задължителното тълкуване на чл. 248, ал. 1 ГПК съгласно т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, разграничава ясно двете хипотези, свързани с промяната на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорност за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Липсата на списък по чл. 80 ГПК категорично не е предпоставка за допълване на решението в тази му част, а единствено за неговото изменение. Предвид изяснената фактическа обстановка е неправилно позоваването на т. 9 от цитираното тълкувателно решение на ВКС от страна на ответника. Настоящият съдебен състав счита, че са налице условията за допълване на решение № 7621/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1259/2024 г., като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. на основание договора за правна защита и съдействие № 001750/30.04.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,