Определение № 652 от 02.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 666/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Х” ООД - гр. П. срещу Определение № 207 от 26.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 370/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 214 от 13.V.2009 г. по т.д. № 81/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което Определение № 195 от 30.ІV.2009 г. за допуснато обезпечение на иска чрез налагане възбрана върху описаните имоти, е допълнено, като е допуснато обезпечение и чрез запор на банкови сметки на жалбоподателя. По подробно изложените съображения за неправилност на определението, жалбоподателят иска да се отмени. Ответникът по частната жалба “А” ЕООД - гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че не са налице основания по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на иска, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иска. Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер - има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде изменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо, какъвто е настоящият случай. Въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснатото обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на ответника по жалбата налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, както и тези на страните по съществото на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение