Определение № 7596 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК 203215490, чрез пълномощник адв. Цветков, срещу определение № 574 от 30.05.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-418/2024 г. С това определение е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и основен ремонт на обекти от Общинската пътна мрежа на територията на община Съединение в две обособени позиции“, открита с решение № F518187 от 23.04.2024 г. на кмета на община Съединение и с уникален № 00835-2024-0017 в ЦАИС ЕОП. В частната жалба са изложени доводи по отношение на естеството на исканата временна мярка „спиране на процедурата“ с оглед тълкуването и прилагането на чл. 204 от ЗОП без да се твърдят конкретни пороци на оспорения акт на КЗК по чл. 209, т. 3 от АПК и като не са приложени доказателства към жалбата. Иска се отмяна на обжалваното определение. Не се претендират разноски. Ответникът – кметът на община Съединение, в срока по чл. 232 от АПК депозира възражение, с което изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила определението на КЗК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорването от страна на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД на решение № F518187 от 23.04.2024г. на кмета на община Съединение за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и основен ремонт на обекти от Общинската пътна мрежа на територията на община Съединение в две обособени позиции“ и с уникален № 00835-2024-0017 в ЦАИС ЕОП. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да постанови оспореното определение, КЗК е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на възложителя не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. В този смисъл КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е представил доказателства за увреждане на интересите му по необратим начин. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е приела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Съобразен е общественият аспект на предмета на възлагателната процедура, като е обоснован широк обществен интерес от своевременното му осъществяване, предвид това, че реализирането на пътно строителните дейности по него изискват наличието на благоприятни атмосферни условия, характерни за топлите и сухи летни месеци, поради което навременното им и надлежно осъществяване засяга пряко значителен брой граждани на страната, обуславяйки горепосочения широк обществен интерес. Обсъдено е, че евентуалното удовлетворяване на отправеното особено искане от жалбоподателя би довело до отрицателни последици, превишаващи ползите от налагане на мярката и накърняване на обществения интерес, които обстоятелства са свързани със забавяне провеждането на процедура и сключване на договор за обществената поръчка. Посочено е, че спирането на процедурата би засегнало обществени ценности като опазването на живота и здравето на гражданите и ще рефлектира негативно върху интересите на обществото и на възложителя, тъй като забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договора за възлагане на обществената поръчка. Исканата временна мярка не обезпечавала и конкретен интерес на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, била отправена неаргументирано и неоснователно и не можело да са направи преценка, че негови интереси биха били увредени по необратим начин. На следващо място КЗК е обсъдила факта, че „спирането на процедурата“ ще накърни в по-голяма степен обществения интерес, отколкото предполагаемото опорочаване на законосъобразността на процедурата, което да бъде обезпечено с временна мярка и при никакви приложени доказателства по отношение на възможните последици от налагането на мярката за всички интереси, каквото е изискването на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Посочено е, че кръгът от лицата, които ще се ползват от предмета на обществената поръчка е изключително широк и следва да се даде приоритет на обществения интерес пред частния интерес на жалбоподателя. КЗК е формирала извод, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. В оспорения акт КЗК се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно който възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. В заключение е съобразен чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. С тези фактически и правни основания КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискано налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет, както и споделя като законосъобразен извода на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства досежно целта и принципите на ЗОП, което защитавало в по-голяма степен обществения интерес и че със спирането на процедурата нямало да се увредят ничии интереси. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие с целта на уредената в закона възможност за налагане на временна мярка, съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. Ето защо нямат значение в това акцесорно по своя характер производство твърденията на жалбоподателя за интереса на възложителя „да си спести евентуални санкции, налагани от органите на АДФИ и/или Сметната палата“. По възражения, свързани с пороци на обжалвания акт на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 от ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. В настоящото производство следва изрично да бъде заявено убеждението на съда, че при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап - откриване, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 от ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от КЗК с оспореното определение, поради което определението, постановено от КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение