Определение № 2377 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството му на Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Програмата за икономическа трансформация, компонент „Интелигентна индустрия“ по Национален план за възстановяване и устойчивост чрез процесуален представител, срещу определение № 6803 от 22.06.2023 г., постановено по административно дело № 5177/2023 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е допълнено постановеното по същото дело определение № 5925 от 06.06.2023 г. в частта за разноските и е осъдено Министерство на иновациите и растежа да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 9900 лв. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) се иска отмяната му и постановяване на ново, с което искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските бъде отхвърлено като неоснователно. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – „Еколес 83“ЕООД, която в представен писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 5177/2023 г. по описа на ВАС е образувано по подадена от Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството му на Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Програмата за икономическа трансформация, компонент „Интелигентна индустрия“ по Национален план за възстановяване и устойчивост чрез процесуален представител частна жалба срещу определение № 355 от 10.03.2023 г., постановено по адм.дело № 1169/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено Решение с рег. № РД-02-16-454/23.11.2022 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството му на Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Програмата за икономическа трансформация, компонент „Интелигентна индустрия“ по Национален план за възстановяване и устойчивост за прекратяване на производството по отношение на кандидата „Еколес – 83“ ЕООД, с предложение за изпълнение на инвестиция № BG-RRP-3.004-0794 по процедура № BG-RRP-3.004 „Технологична модернизация“ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. На 18.04.2023 г. по делото е постъпил писмен отговор от ответника – „Еколес - 83“ ЕООД, подаден чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на подадената частна жалба и е направено искане за присъждане на направените деловодни разноски, представляващи заплатен хонорар за един адвокат, като са представени и доказателства за това. С постановеното по делото определение № 5925 от 06.06.2023 г. ВАС оставя без разглеждане частната жалба и прекратява производството по делото, но не се произнася по направеното искане за присъждане на деловодни разноски. По молба с вх. № 8556 от 09.06.2023 г. на „Еколес 83“ ЕООД, препис от която е връчен на частния жалбодател на 14.06.2023 г., е постановено обжалваното пред настоящия състав определение № 6803 от 22.06.2023 г. Първоинстанционният съд установява, че в случая са налице предпоставките по чл. 143, ал. 3 АПК и допълва постановеното по делото определение, с което е прекратено производството по делото и е осъдил администрацията при подателя на частната жалба, като разпоредител с бюджета му, да заплати на ответника по частната жалба претендираните от него разноски в размер на 9900 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. В мотивите си съставът приема, че в случая разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата не намира приложение предвид характера на делото, което не е гражданско и съответно приложение намира разпоредбата на чл. 8 от същата. Определението е правилно. На първо място следва да бъде посочено, че искането за присъждане на деловодни разноски е било направено своевременно от „Еколес 83“ ЕООД, като едновременно с това са представени доказателства за направените такива, както и списък за същите по чл. 80 ГПК, като в хода на производството е направено единствено възражение за недължимост на разноските поради неосъществено процесуално представителство, предвид реда, по който е проведено производството, а алтернативно е направено искане за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, която норма урежда минимални размери на размера на дължимото адвокатско възнаграждение в конкретни хипотези, но липсва възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С определението, предвид изхода на спора, правилно тричленният състав е установил наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 3 АПК и при липсата на възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е присъдил пълния размер на направените деловодни разноски от искателя. Доводът за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.1 от Наредбата, като материалноправна норма уреждаща размера на адвокатския хонорар е неоснователен. Посочената наредба урежда единствено минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и за услугите, посочени в чл. 9, ал.1, като липсва уредба, съответно ограничение за техните размери над този определен размер. При това следва, че цитираната уредба не определя императивно размера на адвокатските възнаграждения, а единствено минималния размер, в който те могат да бъдат договаряни, като липсва уредба и ограничения при договаряне и заплащане над този размер. Съдът може да редуцира договорения и заплатен размер на това възнаграждение единствено при направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и след съобразяване на неговата основателност, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай такова възражение не е направено своевременно, а развитите доводи за неосъществено процесуално представителство поради решаване на спора в закрито заседание и прилагане на законово определен размер на адвокатския хонорар правилно не са съобразени от тричленния състав, като неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, VІІІ-ми петчленен състав на Върховният административен съд