Определение № 10928 от 10.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалбата на А. Георгиев,съдия в СРС за прогласяване на нищожността на решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 8.1,т.8.2 и т.8.3. от Протокол № 32 от заседанието, проведено на 10.10.2023 г., с което СК на ВСС провежда на осн. чл.196 ал.1 т.2 от ЗСВ атестиране на съдия Георгиев за придобиване на статут на несменяемост;приема на осн. чл.206 ал.1 от ЗСВ комплексна оценка „Много добра“ на съдия Георгиев и съдия Георгиев придобива статут на несменяемост на осн. чл.207 ал.1 ЗСВ,считано от датата на вземане на решението. Жалбоподателят развива подробни съображения за наличието на „личен“ правен интерес от оспорването и излага доводи за нищожност на оспореното решение. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, приема, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, с оглед на което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. С решение на СК на ВСС по т. 8.1,т.8.2 и т.8.3. от Протокол № 32 от заседанието, проведено на 10.10.2023 г., административният орган провежда на осн. чл.196 ал.1 т.2 от ЗСВ атестиране на съдия Георгиев за придобиване на статут на несменяемост;приема на осн. чл.206 ал.1 от ЗСВ комплексна оценка „Много добра“- 100 точки на съдия Георгиев и съдия Георгиев придобива статут на несменяемост на осн. чл.207 ал.1 ЗСВ,считано от датата на вземане на решението. Настоящият съдебен състав на шесто отделение на ВАС формира следните правни изводи: Правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат. Общата клауза за обжалваемост на административните актове пред съдилищата, възприета в чл. 120, ал. 2 от Конституцията, не изключва наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването им. Според т. 1 от Решение № 21 от 26.10.1995 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 г., чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. 3адължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт и дали, и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правният интерес е пряк, когато със самата отмяна на оспорения административен акт следва да бъде отстранена настъпилата вече или настъпваща щета от изпълнението му. Лицата имат правен интерес от оспорването, когато решението на съответната колегия на ВСС има характеристиките на индивидуален административен акт, засягащ пряко по неблагоприятен начин правата и интересите им. Правен интерес съществува, когато съответният административен акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се прави по отношение на всеки конкретен правен субект. В процесния случай, с прогласяване нищожността на акта не може да бъде постигната търсената и целена от жалбоподателя, съдия Георгиев, благоприятна промяна в неговата правна сфера.Напротив оспорените решения на СК на ВСС са изцяло благоприятни за последния и твърденията за евентуално тяхно оспорване с течение на времето са изцяло хипотетични. Ето защо и претендираната нищожност на акта не би могла да породи позитивни правни последици в правната сфера на частния жалбоподател.За пълнота на изложението следва да се допълни,че с определение № 9/24.07.2023г по конст. Дело № 9/2023г КС на РБ и в Тълкувателно решение №12 от 2022 г. по к.д. №7/2022 г. Конституционният съд обръща внимание, че изтичането на мандата на членовете не прекратява „мандата“ на самия орган, респективно не прекратява правомощията на този орган, когато самият орган не е мандатен и е подчинен на принципа на непрекъснатост на дейността. Следователно функционирането на ВСС, като постоянно действащ държавен орган, не се прекратява с изтичането на мандата на изборните членове по смисъла на чл. 130, ал. 4, изр. първо от Основния закон. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на оспорване, за която съдът следи служебно, като съдът е длъжен да прекрати съдебното производство като недопустимо. Налице е основание по чл. 159, т. 4 от АПК за оставянето на жалбата без разглеждане и за прекратяване на образуваното по нея производство. По отношение на искането инкорпорирано в жалбата за спиране на делото и сезиране на Пленума на ВАС да поиска от КС тълкуване на Конституцията на основание чл.149 ал.1 т.1 от същата по въпросите ,свързани с продължаването на мандата на изборен член на ВСС след изтичането на срока му,настоящият състав на Шесто отделение на ВАС намира,че с оглед мотивите и диспозитива на определение № 7/24.07.2023г по конст. дело № 9/2023г на Конституционния съд на РБ,с което отправеното искане за задължително тълкуване на разпоредбата на чл.130 от Конституцията от страна на главния прокурор и от страна на състав на Върховния административен съд са отклонени и производството по делото е прекратено,то неоснователно се явява и искането на настоящия жалбоподател за повторно отправяне на подобен вид запитване ,този път от страна на Пленума на ВАС до КС на РБ. По отношение на искането за отвод на съдията докладчик- Николай Ангелов,който понастоящем е командирован във ВАС и е разпределен да работи в Шесто отделение на ВАС,съставът на съда намира,че липсват както обективните,така и субективните предпоставки за евентуална негова заинтересованост от спора по смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС и чл.47 от ХОПЕС ,които да обосновават неговия отвод по делото.Доводът за висящност на преюдициално запитване ,отправено от жалбоподателя по делото ,като докладчик по конкретно дело пред СРС ,по което е образувано дело С-797/21г по описа на СЕС като основание за отвод на командированите магистрати на практика имплементира забраната за forum shopping в съдебното производство,поради което и не се възприема от настоящия съдебен състав. Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение