Решение № 3634 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2017 г.

Решение № 3634 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 73, ал. 2, във връзка с чл. 58 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Й. Е. Т. - областен управител на област К. срещу решение № 4535-НС от 17.03.2017 г. на Централната избирателна комисия. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалноправни норми и при несъответствие с целта на Изборния кодекс. Ж. прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното решение № 239 от 15.03.2017 г. на РИК К. и преписката да се върне за постановяване на нов акт, който да бъде съобразен релевираните в жалбата доводи. В производството пред съда жалбоподателят е представляван от В. М. - директор на Дирекция "АКРРДС", която поддържа доводите за незаконосъобразност на оспореното решение, изложени в жалбата. О. Ц. избирателна комисия, представляван в производството от М. Б. - упълномощен представител, съгласно решение № 9 от 23.03.2014 г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 239 от 15.03.2017 г. РИК К. е определила организацията на работата в предоставените помещения на районната избирателна комисия при предаването и отчитането на изборните книжа. Третият диспозитив на решението предвижда следното "Определените за осъществяване на контроли на протоколите членове на РИК ще определят броя на допуснатите членове на СИК на втория етаж, съобразно възможностите за обработване на протоколите". С това разпореждане не е бил съгласен областният управител на област К., поради което е оспорил решението на РИК К. в тази част пред Централната избирателна комисия. С обжалваното решение ЦИК приема, че оспорването е недопустимо на две основания. На първо място ЦИК приема, че жалбата е подадена от лице, което няма правен интерес и на следващо място ЦИК приема, че решението има организационно-технически характер, поради което не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Изводът за недопустимост на контролното производство е обоснован с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ИК. По аргумент от този текст, ЦИК приема, че областният управител, като орган на изпълнителната власт, има ограничени правомощия във връзка с организацията на изборите. Районните избирателни комисии, в изпълнение на правомощията си по осъществяване на контрол на дейността на секционните избирателни комисии и установяване и обявяване на изборния резултат, създават организацията по приемане и обработване на секционните протоколи. С оглед на тези доводи ЦИК е оставила без разглеждане жалбата на областния управител на област К. срещу решение № 239 от 15.03.2017 г. на РИК К. Обжалваното решение е правилно. В производството по чл. 73, ал. 1 от ИК, Централната избирателна комисия се произнася в качеството на горестоящ административен орган и доколкото в Изборния кодекс не са предвидени специални правила, намират приложение общите процесуални норми, предвидени в Г. шеста на Административнопроцесуалния кодекс. С разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от АПК са предвидени отрицателните процесуални предпоставки, при наличието на които горестоящият административен орган оставя без разглеждане подадената жалба. Като такава предпоставка изрично е предвидено за подателя на жалбата да липсва доказан правен интерес от обжалването. Заинтересовани лица, по смисъла на чл. 83, ал. 1 от АПК, които могат да подадат жалба пред горестоящият административен орган са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. При провеждане на национални избори правомощията на областните управители като органи на местната изпълнителна власт са ограничени само и единствено до материално-техническото обезпечаване на работата на изборната администрация и в рамките на тази ограничена компетентност областния управител е представил схема на предоставените помещения за работа на районната избирателна комисия. В Раздел IV от Изборния кодекс са регламентирани правомощията на районните избирателни комисии във връзка с определяне на резултатите от изборите. Приемането на протоколите от секционните избирателни комисии и въвеждането на данните от протокола в изчислителния пункт на районната избирателна комисия са дейности изрично възложени на съответната изборна администрация, поради което и организацията на тази дейност е изцяло в компетентността на районната избирателна комисия. Недопустима е намеса на орган изпълнителната власт при определяне на реда за организация на работата на изборната администрация и то при осъществяване на правомощия в най-съществения етап на изборния процес, а именно при определяне на резултатите от изборите. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че областният управител няма правен интерес от оспорване на решение на районната избирателна комисия, с което се определя реда приемане на протоколите на секционните избирателни комисии. Като е приела, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на оспорването, ЦИК е постановила законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3, във връзка с чл. 73, ал. 2 от ИК, Върховният административен съд - четвърто отделение