Определение № 498 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 140/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на третото лице Е. О. срещу въззивно определение на Окръжен съд - Търговище. При извършената служебна проверка съдът намери жалбата за недопустима. С определение № 28/06.01.2020 г. по гр. д. № 1131/2018 г. Районен съд - Търговище е отказал да предостави на жалбоподателката правна помощ чрез процесуално представителство във връзка с обжалването на определение № 2007/20.11.2019 г., с което е оставено без уважение искането ѝ за встъпване като трето лице - помагач на страната на ответника. С разпореждане № 1494/03.06.2020 г. съдът е върнал подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение № 28 като нередовна поради невнасяне на дължимата държавна такса. С определение № 260060/29.09.2021 г. районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса. С обжалваното в настоящото производство определение № 211/21.07.2022 г. е окръжният съд е оставил без уважение частните жалби на ответника и на жалбоподателката срещу определението от 29.09.2021 г. Първоинстанционното производство по гр. д. № 1131/2018 г. е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. Й.-К., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно съединени искове за установяване на вземания, произтичащи от договор за банков кредит - овърдрафт, а именно: 5000 лв. просрочена главница, 1646,87 лв. просрочена договорна лихва, 516,44 лв. просрочена наказателна лихва, 78 лв. такса за поддържане на банкова карта и 126 лв. несъдебни разноски по събиране на вземането. С оглед цената на всеки от исковете въззивното решение по исковете няма да подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК постановените в хода на това производство въззивни определения, вкл. и определение № 211/21.07.2022 г., независимо от даденото от въззивния съд с определение 212/22.07.2022 г. неправилно указание в обратния смисъл. С тези мотиви съдът