Решение № 1301 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2015 г.

Решение № 1301 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Милена Илиева Александрова от гр. Разград, чрез адвокат Албена Тодорова против решение № 30 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 93/2015 г. на Административен съд Разград. С него се отхвърля оспорването на жалбоподателката против решение № 16/16.04.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ -гр. Разград, с което е потвърдено разпореждане № Ра 50/20.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Поддържат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се и направените по делото разноски Ответникът - директор на ТП на НОИ Разград, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба Миглена Илиева Александрова против решение № 16/16.04.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Разград, с което е потвърдено оспореното пред него разпореждане № Ра 50/20.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратено правото на жалбоподателката да получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 21.12.2014 г. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на административните актове. Налице са били и фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган, за да прекрати наследствената пенсия, която жалбоподателката е получавала на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО поради отпаднало основание, тъй като вече не е учаща по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Посочено е от съда, че съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия след навършване на 18 години ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, като изрично е посочено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 от КСО, т. е. с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Според чл. 34, ал . 4 от същата лицата, които полагат стаж след дипломирането си, не се считат за учащи. Следователно според административния съд е налице изрична материалноправна норма, която сочи, че жалбоподателката не е учаща по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, независимо, че полага стаж, който е задължителен, за да придобие юридическа правоспособност съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" . Прието е, че в случая е налице ясна норма, която следва да се прилага точно. При тези съображения жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно. В случая не е спорно, че жалбоподателката е получавала наследствена пенсия на основание чл. 82, ал. 1, предл. 2 от КСО, като учаща студентка във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", редовно обучение, магистърска степен по специалност "Право". След полагане на държавни изпити същата е завършила своето висше образование и получила диплома за това. Със Заповед № СД-03-49/02.02.2015 г. на Министъра на правосъдието е била разпределена за стажант-юрист в Окръжен съд Разград за срок от шест месеца, считано от датата на постъпването й. - 09.02.2015 г. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Неправилно е прието от съда, че съгласно чл. 34, ал. 4 от НПОС във връзка с чл. 82, ал. 1 от КСО лицата полагащи задължителния шест месечен стаж за студентите по специалност "право" не са учащи и нямат право на наследствена пенсия. Чл. 34, ал. 4 от НПОС не следва да се прилага по отношение на стажант - юристите, тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт -разпоредби от глава ХIV на Закона за съдебната власт. В срока на обучение по специалността "право" се включва и срока за полагане на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Не следва да се приема, че срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно - дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. По общо правило, правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общия случай това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. Когато става въпрос за упражняването на юридическа професия обаче, законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерството на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно чл. 297, ал. 3 и чл. 299, ал. 3 от ЗСВ. На стажант-юристите, които са издържали този изпит, от министъра на правосъдието се издава удостоверение за юридическа правоспособност и едва тогава юристът има право да упражнява юридическа професия, което означава че едва след полагането на този задължителен държавен изпит приключва обучението по специалността "право". Съгласно чл. 294, ал. 2 от ЗСВ, през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, а съгласно чл. 297, ал. 2 от ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. Тази правна регламентация потвърждава извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т. е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба. С оглед изложените съображения Миглена Илиева Александрова има право да получава пенсията до приключване на обучението си по специалността "право", което включва провеждане на задължителния стаж и полагане на теоретико-практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон - Закона за съдебната власт. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което обжалваното решение № 16/16.04.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Разград и потвърденото с него разпореждане № Ра 50/20.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" бъдат отменени, като незаконосъобразни и делото - бъде върнато като преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 350 лв. за платени за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съгласно договор за правна защита и съдействие, затова в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноски в този размер.