Определение № 347 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 143/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на [фирма]-гр. В. срещу определение №1565 от 11.10.2010г. по ч. гр. дело № 1378/2010г. на САС, ГК, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане от 17.05. 2010 г. по ч.гр.д. № 1378/2010 на СГС за за оставяне без движение на производството по иск на В.”АД-гр. В. до внасяне на посочената от съда по размер държавна такса. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на въззивния съд без основание и в противоречие с разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК. е приел, че обжалваният акт на първоинстанционния съд не е от категорията на подлежащите на обжалване. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане делото на въззивната инстанция за произнасяне по частната жалба. В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане от 17.05. 2010 г. по ч.гр.д. № 1378/2010 на СГС за оставяне без движение на производството по иск на В.”АД-гр. В. до внасяне на посочената от съда по размер държавна такса, съставът на САС приема, че същото не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения, за които чл.274 ал.1ГПК изрично предвижда такова. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалните разпоредби на чл.274 ал.1 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни жалби: когато определението прегражда по-нататъшния ход на делото и в изрично предвидените от закона случаи. В случая се обжалва разпореждане за предприемане на действия на съда по отстраняване нередовностите на искова молба / чл. 100 ал.1 ГПК/отм./, съотв. на 129 ал.2 ГПК –в сила от 01.03.2008 г./ с даване на указания за размера на дължимата за внасяне държавна такса и определяне на срок за това. Този тип актове на съда са по движение на делото и не преграждат неговото развитие / от втората категория би бил евентуално актът, с който се връща ИМ, респ. се прекратява производството, поради неотстраняване нередовностите й/ и за тях липсва изрична законова норма, която да предвижда обжалването им с частна жалба. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на обжалване е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение