Определение № 1399 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 55/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. И. и И. К. И. чрез пълномощника им адвокат К. В. против определение № 651 от 28.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 395 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение 2057 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 2104/2022 г. на Окръжен съд - Варна за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Я. Д. М. и И. К. И. за разликата над присъденото възнаграждение от 3000 лв. до 6000 лв. и вместо него е постановено друго за осъждане на Н. Д. И. и И. К. И. да заплатят на адвокат С. В. В., АК-Варна сумата 3000 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Я. Д. М. и И. К. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Адвокат С. В. е подала отговор на частната касационна жалба, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: С първоинстанционното решение № 1295 от 6.11.2023 г. по гр. д. № 2104/2022 г. на Окръжен съд - Варна са отхвърлени предявените от Н. Д. И. и И. К. И. против И. И. Д. и Я. Д. М., както и против „Найс билд“ ЕООД, пет обективно съединени иска за солидарното им осъждане, както следва: за главница от 30 000 лв., частично от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност, от която е изключена експлоатационната, на собствената на ищците и премахната сграда ид. ***; за главница от 3 000 лв., частично от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползването на същата сграда *** от момента на събарянето й 01.08.2020 г. до момента на подаване на исковата молба; за 6 000 лв., частично от сумата 21972 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 100 000 лв., считано от датата на увреждането - 01.08.2020 г. до подаване на исковата молба; за 600 лв., частично от сумата 4394.45 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 20 000 лв., считано от датата на увреждането - 01.08.2020 г. до подаване на исковата молба; за главници от по 500 лв., частично от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от премахването страх и тревожност за всеки от ищците, по чл. 49 вр. чл. 45 вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, с присъждане на разноски. Първоинстанционният съд е допълнил решението си в частта за разноските с определение № 2057 от 23.05.2024 г., като е осъдил Н. Д. И. и И. К. И. да заплатят на адвокат С. В. сумата 3000 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана безплатна правна помощ на Я. Д. М. и И. И. Д. и е оставил без уважение молбата на адвокат С. В. за присъждане на възнаграждение над посочената сума. Първоинстанционното определение е обжалвано от адвокат С. В. с доводи, че дължимото възнаграждение за всяка от защитаваните ответници е 5050 лв. В атакуваното определение Софийски апелативен съд е посочил, че адвокат В. е участвала в провеждането на две съдебни заседания, в които е защитавала безплатно И. Д. и Я. М. и й се дължи възнаграждение, тъй като е защитавала отделни техни имуществени права, като предвид фактическата и правна сложност на спора, налице са основания за присъждане на възнаграждение под минималния размер по Наредба № 19.01.2004 г. – в размер на по 3 000 лв. за всеки от ответниците – физически лица По наличието на основание за допускане на касационно обжалване: Н. Д. И. и И. К. И. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Считат, че е налице необходимост от тълкуване с оглед точното прилагане на закона по следните въпроси: 1) как следва да се определя размера на адвокатското възнаграждение при процесуално представителство на няколко лица с идентични интереси, когато защитата им се осъществява чрез еднакви процесуални действия; 2) допустимо ли е механично удвояване на размера на възнаграждението при защита на две лица с идентични интереси, без да се отчита обстоятелството, че извършената работа е една и съща. Въпросите са поставени в контекста, в който е обосновано и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – съдът не е съобразил, че при защита на няколко лица с идентични интереси, адвокатът фактически извършва работа като за един доверител, тъй като подготовката по делото е една и съща, правните аргументи са идентични, процесуалните действия съвпадат и не се налага допълнително проучване и време за подготовка, а това е довело до определяне на прекомерно високо възнаграждение в противоречие с принципа на справедливост, изискващ съответствие между труд и възнаграждение и забрана за неоснователно обогатяване, а и въззивният съд в мотивите си е признал, че делото не е било с висока правна сложност, не е имало усложнения в процеса и защитата е била стандартна. Поставените въпроси са относими и по тях липсва изрична практика на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По основанието за допускане на касационно обжалване: В практиката на ВКС (например определение № 1640/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3549/2023 г. на ВКС, III г.о.) е дадено тълкуване, че особеност на хипотезата на чл. 38 ЗАдв е осъждането на задължената за разноски страна да заплати възнаграждение пряко на правоимащия адвокат, което предполага съдът първо да определи възнаграждението. При определянето му се отчита разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. (Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22). Съдът прави преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, т.е. съобразява доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай От значение е вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Същата преценка следва да направи съда и в случаите, когато при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв е осъществено безплатно процесуално представителство на повече от едно лице. За всяко от представляваните лица следва да се определи самостоятелно възнаграждение само ако за всяко едно от тях е осъществена изцяло или отчасти защита при различни правнорелевантни факти и повдигнати правни въпроси, предпоставящи и самостоятелно извършени процесуални действия. Когато защитата е идентична броя на представляваните лица е без правно значение. По частната касационна жалба: Основателни са доводите, че въззивният съд не е извършил дължимата преценка за извършените от адвокат С. В. в защита на Я. Д. М. и И. К. И. в първоинстанционното производство процесуални действия и само бланкетно е посочил, че отчита фактическата и правна сложност на делото. В случая адвокат С. В. е представлявала „Найс билд“ ЕООД, за което й е заплатено възнаграждение от 5050 лв. и безплатно Я. Д. М. и И. К. И.. Извършените и за тримата представлявани процесуални действия са идентични, като за физическите лица е налице единствено явяване в две открити съдебни заседания, а писмени становище и писмени бележки по делото адвокат В. е подала само от името на „Найс билд“ ЕООД. При тези факти не може да се приеме, че единствено обстоятелството, че е осъществена защита по чл. 38, ал. 1 ЗАдв на повече от едно лице изисква за всяко от тях да се определи отделно възнаграждение. Поради изложеното въззивното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се остави без уважение искането на адвокат С. В. с вх. № 30647 от 13.12.2023 г. за определяне на възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на Я. Д. М. и И. К. И. в първоинстанционното гр. д. № 2104/2022 г. на Окръжен съд - Варна за разликата над присъдените 3000 лв. до 6000 лв. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение