Определение № 377 от 02.08.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 вр. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от С. С. Я., И. С. Я. и Н. С. А., тримата от гр. П., чрез процесуалния им представител адв. А. К., срещу определение № 1252 от 26.03.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд по ч. гр. д. 233/2010 г., с което е потвърдено определение № 252 от 01.02.2010 г. на Пазарджишкия районен съд по гр. д. 3414/2009 г., за оставяне без разглеждане като недопустима исковата молба и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателите поддържат като основания за допускане на касационното обжалване наличие на противоречива съдебна практика по процесуалноправни въпроси, произнасянето по които е от значение за точното прилагане на закона - чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I г.о., като обсъди данните по делото, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на жилищния етаж с площ от 105 кв. м. от масивна едноетажна жилищна сграда с приземен етаж, построена в УПИ V-137, от кв. 16 по плана на с. М., област П., и осъждане на ответниците да им предадат владението върху същия. Твърдят, че последните неправомерно са взели участие в проведеното производство по делба, както и че с постановеното съдебно решение съдът е отхвърлил иска им относно жилищния етаж на сградата, предмет на ревандикационния иск. За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като спорният жилищен етаж е бил предмет на иск за делба по гр. д. № 1906/2001 г. на Пазарджишкия районен съд, в производството по което са участвали както ищците, така и ответниците. Първата фаза на делбата е приключила с влязло в сила решение, силата на пресъдено нещо на което се разпростира върху всички участвали в процеса страни. С него са отречени собственическите права на ищците върху целия жилищен етаж, предмет на настоящия иск. Въззивният съд приел, че при липса на нови обстоятелства не е допустимо да се пререшава спорът за собственост между страните. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите формулират следния процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата: допустим ли е иск, опиращ се на преюдициално правоотношение, по което съдилищата вече са се произнесли при разглеждането от тях на друг иск, различен от предявения, който се е опирал на същото преюдициално правоотношение. Като процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона са посочени: кога е налице произнасяне извън петитума в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и чл. 6 ЕКЗПЧОС, както и в кои случаи е налице непроизнасяне от съда по подадената до него молба за защита и съдействие в нарушение на чл. 2 Г. и чл. 13 ЕКЗПЧОС. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не са налице допълнителните условия по т.т. 2 и 3 на същата разпоредба. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалвания въззивен съдебен акт и в друго влязло в сила съдебно решение. Посоченото в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и приложено към него решение № 15/28.01.1997 г. по гр. д. № 3655/1996 г. на ВКС, IV-то г. о., не противоречи на постановеното от въззивния съд определение. Съобразена е съдебната практика, свързана с установяването на правото на собственост по отношение на имот, за който е допусната делба, като е прието, че е налице абсолютна процесуална пречка за предявяването на ревандикационен иск, тъй като решението в първата фаза на делбеното производство има установително действие и повторното установяване на правата е недопустимо. Решение № 1670/21.11.2000 г. по гр. д. № 791/2000 г. на ВКС, IV-то г. о., на което жалбоподателите се позовават, също не обосновава допустимост на касационното обжалване. Правото на собственост върху жилищния етаж е признато в полза на ответниците по ревандикационния иск не само в мотивите към влязлото в сила решение по допускане на делбата. Това е сторено и в диспозитива на съдебния акт, с който на останалите съделители, включително и на ищците по ревандикационния иск, не са признати права в жилищния етаж, а е прието, че той е съпружеска имуществена общност между В. и Д. Николови. Посочените процесуалноправни въпроси, свързани с пределите на правораздавателната власт на съда, не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба, по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. По тези въпроси съществува трайна и последователна съдебна практика, което не дава основание за допускане на касационно обжалване. Отказът на съда в двете инстанции да разгледа иска за ревандикация е постановен при точно приложение на закона и на трайната съдебна практика по приложението на повдигнатите от жалбоподателите въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.