Определение № 723 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 664/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 т.2, предложение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Г. – процесуален представител на Л. В. В. от град С., против определение №12023/31.8.2010 г. по ч.гр.д.№8563/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., VІ-1 състав, с което не е прието възражението на частния жалбоподател в настоящото производство по чл.423, ал.1, т.1 ГПК против заповед №746/22.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№47429/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 32 състав. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушение на чл.47, ал.1 ГПК. Моли се за неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът по частната жалба – П. В. И., е депозирал отговор, с който оспорва същата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.423, ал.1 не подлежат на инстанционен контрол. По естеството си производството по посочената разпоредба е извънинстанционно, тъй като с него се цели отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство, въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи. Ако възражението се приеме за основателно, възстановява се висящността към момента по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако не бъде уважено, възстановява се стабилитета на заповедта за изпълнение Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,