Определение № 569 от 08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 318/2010 г.

ВКСI търговско отделение08.07.2010reporting judge Дария Проданова

Ruling

ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на “Х”ООД срещу Определение № 23 от 08.01.2010 год. по ч.гр.д. № 1041/2009 на Плевенския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от “Х”ООД срещу Определение № 23 от 08.01.2010 год. по ч.гр.д. № 1041/2009 на Плевенския окръжен съд. С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 Плевенският окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в З. № 2* от 12.08.2009 год., издадена по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.9 ГПК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на ПлОС относно представителната власт на ФЛ за издаване на менителнични ефекти от името на издателя ЮЛ. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание. Определението на ПлОС не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Определението с което ПлОС се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от ПлРС разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство. С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.

Cited provisions

7