Определение № 134 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2013 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Х. С. Г. чрез пълномощниците й адвокатите Й. Г. и М. П. от [населено място], обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 17.10.2011 год. по гр. д. № 6468/2009 год. на Софийски градски съд, с което е признато за установено, че ищецът П. В. Д. е собственик на апартамент № 32, ет. 5, [жилищен адрес] вх. „В” в [населено място],[жк], състоящ се от дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, с площ от 31.51 кв. м., заедно с избено помещение № 32 с площ 3.04 кв. м. и касаторката е осъдена да му предаде владението върху този имот. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и съдебна практика. Ищецът П. В. Д. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, с оглед критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК, намира следното: Съгласно горната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Цената на иска се определя към момента на образуване на делото, по аргумент от чл. 56 ГПК /отм./ и се посочва от ищеца. Исковата молба е постъпила на 28.12.2006 год., т. е. при действието на отменения ГПК и съгласно цитираната разпоредба въпросът за цената на иска може да се повдигне най-късно в първото по делото заседание. На основание действащата към този момент разпоредба на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ цената на предявения иск за собственост се определя в размер на ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на имота. От представеното удостоверение на общината на л. 11 от първоинстанционното производство се установява, че данъчната оценка на спорния имот възлиза на сумата 9 908.10 лв. Цената на иска се определя върху ¼ от нея или същата е под минималния размер от 5 000 лв., както е посочена и в исковата молба и спор по този въпрос не е повдиган. Поради това обстоятелство въззивното решение е постановено по иск, чиято цена е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е изключено от касационен контрол. Касационното производство е недопустимо и като такова следва да се прекрати, като касационната жалба се остави без разглеждане. С оглед на това и безпредметно се явява произнасянето по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение