Определение № 41 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2015 г.

Производството е образувано е по касационна жалба вх. № 8231 от 29.12.2014 г. на Р. М. Р. и Ц. М. Р., приподписана от адвокат Т. Ц. против решение № 283 от 19.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 366 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 279 от 2009 г. на Районен съд-Луковит за отхвърляне на предявения от Р. М. Р. и Ц. М. Р. против Р. М. А. и А. М. А. ревандикационен иск, основан на наследство от Ц. М. Р. и реституция по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, по отношение на недвижим имот, находящ се в [населено място], Л. област, местност „Лъката” с площ от 752 кв.м., съставляващ УПИ VІІ-43 в кв.7 по ПУП на [населено място], а сега имот кадастрален № 20996.56.57. Р. М. А. и А. М. А. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100/2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК - от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В случая при предявяване на исковата молба пред Районен съд-Тетевен ищците са посочили цена от 2093.60 лв., колкото е данъчната оценка на имота /удостоверение № М.-01-890/29.05.2009 г. на лист 5, дело 361/2009 г. на РС-Тетевен /. Тази цена на иска е приета от първоинстанционния съд и не е оспорена в срока по чл.70, ал.1 ГПК. След като въззивното решение е постановено по искове с цена под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то същото е влязло в сила с постановяването му, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение