Решение № 850 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2018 г.

Решение № 850 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП и "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД чрез адв. Дяков против решение № 3024 от 08.05.2018 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4001/2016 г. С касационната жалба на директора на Дирекция " ОДОП" - С. се оспорва решението в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-2214-1400745-091-01/17.12.2014 г., относно начисления с него ДДС заедно с лихви за забава във връзка с декларираните от ревизираното дружество тристранни операции като посредник /т. 1.2.1 от раздел ІV на ревизионния доклад /РД/, както и по декларирани доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава – членка /т. 1.3.1. от раздел ІV от РД/. Излагат се доводи за неправилност на решението с оглед наличието на отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, а именно неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението на АССГ в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., Г. И., ул. "5004-та" № 1 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Б. и заявява искане да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в оспорената част, както и за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД се оспорва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА. С доводи за неправилност, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - С. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-2214-1400745-091-01/17.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 165/02.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С.. Със същия са установени задължения на ревизираното дружество "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД за ДДС в общ размер 1 363 017. 17 лв. и лихви – 414 282. 20 лв., съгласно РА за поправка от 30.01.2015 г. АССГ правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с изискването за форма. Ревизионното производство е възложено от надлежно оправомощен компетентен орган. І. С РА е начислен ДДС в общ размер на 476 004. 23 лв. на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС за данъчните периоди м. октомври, ноември и декември 2011 г. и м. януари 2012 г. /т. 1.2.1. от раздел ІV от РД/ по фактури, описани с номера, дата, доставчик, стока и стойност, издадени на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД от дружества с регистрационни номера по ДДС в Полша, Естония, Германия, Португалия, Австрия, Румъния, Литва. Фактурите в таблица 1 и таблица 7 от ревизионния доклад /РД/ са описани с номера от 557 до 628. От таблица 2 на РД е видно кои са съответните на описаните в таблица 1 фактури, издадени от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД на дружества с ДДС номера в Италия /общо 20/. Същите са описани в таблица 2 с номера от 1000000494 до 1000000514 с посочени дати, клиент, стока, стойност. На основание чл. 113, ал. 12 от ППЗДДС "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД в качеството си на посредник в тристранна операция е отразило фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в дневника за покупките за данъчния период, през който е отразена фактурата за доставката от посредника към придобиващия в тристранната операция /с 3 изключения/, като погрешно е вписало код "01" вместо код "09. Погрешно е съставило 3 протокола по чл. 117 ЗДДС, включени в дневника за покупки и в дневника за продажби. Фактурите са отразени в РД с пореден номер по протокол и дата на инвойс фактурата, поради което в хода на ревизията са представени инвойс фактурите, които са с други номера и същите дати, освен няколко търговски фактури, които са с номера и дати, посочени в РД. За да отмени РА в тази част АССГ е приел, че органите по приходите не оспорват, че стоките са транспортирани до територията на Италия, където са получени от фирми-спедитори в техен склад, а оспорват получаването им от придобиващите италиански дружества. В тази връзка от жалбоподателя са представени потвърждения, които според съда доказват получаването на стоките от придобиващите ги италиански дружества. Позовавайки се на решения на Върховния административен съд, АССГ приема също така, че непредставянето от страна на жалбоподателя на доказателства за това, че данъкът е начислен от придобиващите получатели в Италия не е основание за непризнаване на тристранната операция. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – С. настоящата касационна инстанция преценява решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилно, поради следното: Чл. 62, ал. 5 ЗДДС точно транспонира чл. 42 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Материалноправната предпоставка, която следва да е налице, за да се приеме, че мястото на вътреобщностното придобиване на стоки е мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива, е да е доказано осъществяването на вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, за която получателят, е определен като платеца на ДДС. С. решението на СЕС от 19 април 2018 г. по дело C-580/16, F. H. B. KG, т. 46 съгласно член 42, буква а) от Директивата за ДДС междинното придобиващо лице трябва да докаже, че е придобило стоките за целите на последваща доставка на територията на държавата членка, определена в съответствие с член 40 от Директивата за ДДС, за която получателят на доставката е определен като платеца на ДДС в съответствие с член 197 от посочената директива. В т. 49 и т. 50 от същото решение СЕС приема, че това материално правно условие подлежи на доказване и не е формално за разлика от условието по член 42, буква б). Според член 141 от директивата всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени предвидените за това условия. Доколкото в директивата ДДС липсват конкретни разпоредби относно доказателствата, които данъчно задължените лица следва да представят, за да се ползват от освобождаване от ДДС, в правомощията на държавите членки в съответствие с чл. 131 от нея е да регламентират в националните законодателства документите, необходими за доказване осъществяването на ВОД и ВОП. Принципът на правна сигурност, следствие на който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква правните норми да бъдат ясни, от една страна, и от друга – прилагането им да е предвидимо /т. 27 и т. 28 от решение на СЕС от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, "Траум", т. 49 от решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos/. От изложеното следва, че в съответствие с чл. 131 от Директива 2006/112 ЕО българския законодател е регламентирал документите, които следва да бъдат представени от посредника в тристранната операция, за да докаже, че е осъществено ВОП, а това са документите изброени в чл. 9, ал. 2 ППЗДДС към който препраща ал. 6 на чл. 62 от закона. От страна на ревизиращия екип е оспорено наличието на документ по чл. 9, ал. 2, т. 4. ППЗДДС /ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г. /, приложим за процесните периоди от време, а именно писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В случая необоснован е изводът на АССГ, че във връзка с всички фактури, издадени от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД на дружествата с ДДС номера в Италия, са налице представени от него като посредник писмени потвърждения от придобиващите. Документите към фактура № 504/19.12.2012 г. с получател UNIT FIVE S. R. L. се съдържат в папка № 5, л. 901 и следващи. Към тази фактура липсва потвърждение. Документите към фактура № 514/27.01.2012 г. с получател UNIT FIVE S. R. L. се съдържат в папка № 9, л. 1778 и следващи и сред тях няма потвърждение. Към останалите 18 фактури са приложени потвърждения, които не отговарят на изискването на чл. 9, ал. 2, т. 4. ППЗДДС, тъй като не изхождат от придобиващите дружества. Те представляват писма от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД до италианските получатели, с които се иска от тях да потвърдят получаването на описаните стоки по вид и количество, номер и дата на инвойс фактура и стойност с адрес на доставка, който е адрес на спедиторски дружества, от които според транспортните документи стоката е получена. В тези потвърждения липсва дата и място на получаване от придобиващите и име на лицето, предало стоките, в съответствие с изискването на чл. 9, ал. 2, т. 4. ППЗДДС. Както беше посочено по-горе, потвърждението не изхожда от самите получатели на стоката, тъй като то представлява писмо, изхождащо от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД с искане за потвърждение, върху което е положен печат на съответното италиански дружество и подпис на лице без посочване на неговите имена. За да обоснове извод за това, че тези потвърждения отговарят по съдържание на изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 4. ППЗДДС, АССГ се е позовал на решение № 10402/08.08.2017 г. по адм. д. № 3561/2017 г. на ВАС, първо отделение. От мотивите на това решение обаче не е видно дали пред тази касационна инстанция са представени писмени потвърждения със съдържание като настоящите. Това обстоятелство се установява от мотивите на решение № 13283 от 08.12.2015 г. по адм. д. № 11207/2015 г. на ВАС, VІІІ отд., отменено с решение № 7376 от 20.06.2016 г. на ВАС, петчленен състав по адм. д. № 4051/2016 г. В случая става въпрос за преценка относно това отговарят ли по съдържание на законовите изисквания представените от жалбоподателя писмени потвърждения и годни доказателства ли са да установят получаването на стоките, а тази преценка се прави по вътрешно убеждение на съдиите от съдебния състав, които при нея не са обвързани от решението на друг тричленен състав на Върховния административен съд, доколкото това решение няма задължителна сила за органите на съдебната власт за разлика от тълкувателните решения и решенията на СЕС. Д. факт, който безспорно се установява от доказателствата по делото /ЧМР, товарителници от куриерски фирми/, а дори и от фактурите, издадени от изпращащите стоките дружества на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД, е този, че по всички фактури, описани в таблица 2 на РД, с изключение на № 100.. 0503/09.12.2011 г. с получател TOP MOBILE S. R. L., стоките са получени в складове на логистични /спедиторски фирми/ - MITT MILANO, FIORAVANTI, COLY TRANS MILANO. По отношение на фактура № 100.. 0502/12.12.2011 г. с получател THE BEST ELECTRONICS S. R. L. също се установява получаване от LOGISTIC TRANSPORT LEKA, противно на констатираното в РД, стоката е получена от THE BEST ELECTRONICS S. R. L., а фактура № 100.. 0513/27.01.2012 г. с получател DIACOM S. R. L. е изпратена чрез куриерска фирма TNT директно на адреса на DIACOM. Не е спорно, че дружествата MITT MILANO, FIORAVANTI, COLY TRANS MILANO и LOGISTIC TRANSPORT LEKA, които според транспортните документи са получатели на стоките в Италия, транспортирани от доставчиците на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД /дружества с регистрационни номера по ДДС в Полша, Естония, Германия, Португалия, Австрия, Румъния, Литва/, не придобиват собствеността върху стоките и не се разпореждат с тях като собственици, а според представените от жалбоподателя писмени уведомления за освобождаване на стоките, докато са в складовете на спедиторските фирми тези стоки остават в собственост на жалбоподателя. Липсват по делото документи, доказващи предаването на стоките от спедиторските фирми на дружествата, посочени във фактурите като получатели, поради което не може да се приеме, че е доказано осъществяването на ВОП от тези получатели, при който правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на лицата, придобиващи стоката, за да я използва за собствените си облагаеми сделки в третата страна – членка /Италия/. Целта на чл. 141 от Директивата ДДС е да се избегне междинният оператор в поредица от операции, както е определено в посочения член, да трябва да отговаря на условия за идентифициране и деклариране в държавата членка, в която пристигат стоките /т. 41 от. решението на СЕС по дело C-580/16, коментирано по-горе/. Условията и документите, които посредникът в тристранната операция следва да представи, за да бъде освободен от заплащане на ДДС, са регламентирани ясно в закона и жалбоподателят е можел да се снабди с тях, полагайки добросъвестно грижа за собствените си търговски дела, а именно като поиска от получателите да декларират, че са получили стоките по начина, регламентиран в българския закон, и се снабди с необходимите документи, доказващи предаване на стоката от складовете на получателите. Съгласно чл. 9, ал. 3 ППЗДДС в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 /вкл. писмено потвърждение/ до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Този срок към датата на издаването на РА е изтекъл. Следва да бъде обсъден и допълнително изложеният от решаващия орган мотив за прилагането на чл. 62, ал. 2 ЗДДС за начисляване на ДДС на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД, а той се свежда до това, че като посредник това дружество не е осъществило последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция в изпълнение изискването на чл. 62, ал. 5, т. 2 ЗДДС, тъй като стоката не е транспортирана директно за придобиващия, а е получена от трето лице. Условието, регламентирано в чл. 141, б. "в" от директивата е: стоките, придобити от данъчнозадълженото лице, посочено в буква "а", да се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което се извършва последващата доставка. Този текст от директивата е точно транспониран в чл. 15, т. 2 ЗДДС. При тристранната операция придобиващият стоките осъществява вътреобщностно придобиване, при което стоките не се изпращат от доставчика, а от неговия доставчик. Съгласно чл. 20 Директива 2006/112/ЕО "Вътреобщностно придобиване на стоки" означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките /чл. 13, ал. 1 ЗДДС/. Според приетото от СЕС в решението му от 26 юли 2017 г. по дело C-386/16, Toridas, т. 31, "на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС съответства вътреобщностно придобиване, така както е определено в член 20 от тази директива, и поради това на тези две разпоредби следва да се даде тълкуване, придаващо им еднакъв смисъл и значение /вж. в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Teleos и др., C-409/04, т. 34/. От член 20 от посочената директива обаче следва, че придобиването може да бъде квалифицирано като вътреобщностно само ако стоката е била превозена или изпратена до придобиващото я лице. /т. 31/. Поради това следва да се приеме, че условията за прилагане на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС не биха били изпълнени, ако стоката, предмет на доставката, не е превозена или изпратена до лицето, което я придобива вследствие на въпросната доставка" / ЗЗ/. В случая не е изпълнено именно изискването за това стоката да е била превозена или изпратена до придобиващото я лице, тъй като получатели по товарителниците са трети лица, различни от придобиващите. С оглед изложеното при непредставяне от жалбоподателя на регламентираните в националното законодателство документи за осъществено ВОП и при непредставяне от негова страна на доказателства за това, че това ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали, правилно ревизиращите органи са приложили фикцията по чл. 62, ал. 2 ЗДДС, според която мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя, че в този случай заедно с начисляването на ДДС той има право да приспадне веднага данъчен кредит в същия размер. Ако това беше така, то би се обезсмислил корекционният механизъм, регламентиран в чл. 62, ал. 4 ЗДДС. В този смисъл е и приетото в т. 44 от решението на СЕС от 22.04.2010 г. по съединени дела С-536/08 и С-539/08, X, Facet, според което: "Предоставянето на право на приспадане в този случай би могло да лиши член 28 б, A, параграф 2, втора и трета алинея от Шеста директива /чл. 41 Директива 2006/112/ от полезно действие, тъй като данъчнозадълженото лице, след като се е ползвало от право на приспадане в държавата членка, издала идентификационния номер, вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Едно такова решение би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностното придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление, каквато е целта на преходния режим" /т. 44/. Според т. 17 от цитираното решение, както и в настоящия спор, не е установено разглежданите стоки да са били директно изпратени или транспортирани до купувачите в Испания. ІІ. С РА е прието, че неправомерно ревизираното дружество е ползвало право на данъчен кредит в размер на 691 778. 25 лв. по фактури за доставки от дружества с регистрационни номера по ДДС в Германия, Полша, Естония, Румъния, Кипър, Холандия, Люксембург, Словакия, описани в таблица № 4 от РД, както и в размер на 53 202. 49 лв. по фактура № 558/24.10.2011 г., издадена от CREATIVE DISTRIBUTION, GB с кредитно известие към нея № 559/24.10.2011 г., стоките по които то е продало на дружества с регистрационни номера по ДДС в Унгария, Кипър, Италия, с фактури, описани с номера и дати в таблица № 3 от РД в данъчните периоди ноември и декември 2011 г., януари и февруари 2012 г. Тези доставки, посочени в таблица № 3 и таблица 4 от РД, раздел 1.3.1, "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД не е декларирало като тристранни операции, а като доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС – доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Дружеството е издало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и е отразило в СД за съответния данъчен период в кл. 12 данъчна основа при ВОП, а начисленият данък в кл. 22. С оглед така издадените протоколи е ползвало данъчен кредит, деклариран в кл. 31. За да откажат да признаят правото на данъчен кредит, органите по приходите са приели, че в случая от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД не е осъществен ВОП към посочените в издадените от него фактури дружества – получатели при условията на тристранна операция, тъй като стоките са транспортирани до страни-членки, различни от тези, в които получателите имат регистрационни номера по ДДС /вместо в Унгария стоките с получател COMBINING ELEKTRIKAL KFT са транспортирани до Австрия; стоките с получател TOPCOM ENTERPRISES LTD, Кипър са транспортирани до Италия и Австрия, по три фактури получател е "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД, но с кипърския си номер, а стоките са доставени в Италия/. Не е осъществено и ВОП от него самия по фактурите, издадени от неговите доставчици, тъй като стоките не са транспортирани и получени на територията на страната. За да отмени РА в тази част, АССГ е приел, че е доказано осъществяването на тристранни операции и за да не се наруши принципът на данъчния неутралитет, доколкото сделките са декларирани и не са укрити, е следвало органите по приходите да игнорират издадените протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС като заедно с непризнаването на данъчния кредит не се начислява данък. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – С. настоящата касационна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно в тази част. Неправилно съдът е приел, че осъществяването на тристранни операции от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД в качеството му на посредник е прието за безспорно доказано от ответника по делото. Напротив в решението на решаващия орган на стр. 23 са изложени подробни мотиви за това, защо не е налице тристранна операция. Според същите това е така, защото стоката не се транспортира директно от територията на държавата на първия доставчик до тази на последния придобиващ. Този извод на решаващия орган е в съответствие с чл. 15, т. 2 ЗДДС, изискващ стоките да се транспортират директно от А /прехвърлител/ до В /придобиващ/. В случая според транспортните документи те са транспортирани до лица, различни от придобиващите, посочени в издадените от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД и до териториите на различни страни, от тези в които придобиващите са регистрирани са целите на ДДС. П. това "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД не може да се ползва от освобождаването от начисляване на ДДС в качеството си на посредник в тристранна операция. Правилно е прието от органите по приходите, че "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД не е придобиващ на стоките при условията на ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, тъй като стоката не е транспортирана до територията на страната от територията на друга държава членка. Поради това дружеството не може да начислява и приспада ДДС като получател по ВОП. Както вече беше посочено в първата част от мотивите на настоящото решение, когато действащото като посредник лице не докаже, че е осъществило доставка към придобиващия, при която последният е придобил стоките при условията на ВОП, и след като не е доказал, че ВОП е обложено в държавата членка, където са пристигнали стоките, то на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС се приема, че ВОП е осъществено на територията на страната. Всъщност именно с оглед на това жалбоподателят сам е издал протоколи по чл. 117 ЗДДС и е начислил и приспаднал ДДС като при ВОП. В случая обаче той няма право на приспадане веднага едновременно с начисляването по изложените по-горе мотиви, а именно, защото това би обезсмислило прилагането на корекционния механизъм, регламентиран в чл. 62, ал. 4 ЗДДС. Виж в този смисъл решение № 1063 от 02.02.2016 г. по адм. д. № 3162/2015 г. на ВАС, първо отд., решение № 1104 от 27.01.2017 г. по адм. д. № 11479/2015 г. на ВАС, осмо отд., решение № 1654 от 09.02.2017 г. по адм. д. № 13185/2015 г. Доколкото с оглед забраната в чл. 220 АПК касационната инстанция не може да прави нови фактически установявания, различни от тези на първоинстанционния съд, само с оглед прецизност следва да се посочи, че в таблица № 3 от РД за някои получатели по фактурите, издадени от "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД, е установено от ревизиращия екип получаване на стоките в държавата, в която последните имат регистрационни номера по ДДС като например по фактура № 1000482/30.11.2011 г. с получател LG ELECTRONIC S. R. L. IT03724090616 и по фактура № 10.. 0505/05.01.2012 г. с получател VIDEODIGIT IT09532441004 е установено, че стоката е получена от MITT MILANO в Италия. По тези фактури правилно е начислен ДДС и не е признато право на приспадане в същия размер по мотивите, изложени в т. І от настоящото решение. ІІІ. С РА не е признато правото на приспадане на ДДС в размер на 182 551. 08 лв. по фактури от доставчици, описани в таблица № 5 от РД, /раздел 1.4.1. от раздел ІV / - дружества, регистрирани по ДДС в Италия, Германия, Полша, Великобритания, Италия, Румъния, Австрия, Естония/, във връзка с които ревизиращият екип е установил, че стоките не пристигат в страната на придобиващия, както и при описаните в т. ІІ случаи, но във връзка с тези фактури "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС, с които само е приложило чл. 62, ал. 2 ЗДДС. В съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ЗДДС, според която ако ВОП е обложено на основание чл. 62, ал. 2 от същия закон и впоследствие лицето докаже, че това същото ВОП е обложено и в държавата-членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, то може да коригира резултата от прилагането на ал. 2. От цитираната законова разпоредба следва, че на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС данъчно задълженото лице начислява данъка, но не приспада веднага същия. Начисляването може да бъде коригирано при наличието на доказателства по ал. 4. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗДДС това обстоятелство се доказва с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено, издаден от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В потвърждение на това, че по реда на чл. 62, ал. 2 ЗДДС данъкът се начислява, но не се приспада веднага, е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ППЗДДС, според която, когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1, то коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен. С оглед така изложените съображения правилно административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част, поради което касационната жалба на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД е неоснователна. Относно лихвите, начислени във връзка неиздадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, не се излагат конкретни доводи в касационната жалба на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД. По така изложените мотиви решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА, и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД. В останалата му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника за първоинстанционното производство и касатор в настоящото производство – директор на Дирекция "ОДОП" – С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3024 от 08.05.2018 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4001/2016 г., в частта му, в която е отменен РА № Р-2214-1400745-091-01/17.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 165/02.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – С., относно доначислен ДДС в общ размер 476 004. 23 лв. на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС и лихви за забава, както и непризнато право на данъчен кредит в размер на 691 778. 25 лв. по фактури, описани в таблица № 4 от РД, и в размер на 53 202. 49 лв. по фактура № 558/24.10.2011 г., издадена от CREATIVE DISTRIBUTION, GB с кредитно известие към нея № 559/24.10.2011 г. със съответните лихви, също и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ГАРА ИСКЪР, УЛ. "5004-ТА" № 1 против описаната част от РА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА "МУЛТИКОМЕРС 97" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ГАРА ИСКЪР, УЛ. "5004-ТА" № 1 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 29 723. 79 лв. /двадесет и девет хиляди седемстотин двадесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.