Определение № 1122 от 11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 656/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. М. М. и И. С. А. срещу решение № ІІ-8 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 798/08 г. на Окръжен съд гр. Бургас. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация Община гр. П. оспорва жалбата. Третите лица помагачи на ответника не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: След постановено отменително решение № 931 от 03.10.2008 г. на ВКС ІІІ ГО, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 181 от 22.05.2006 г. по гр. д. № 295/05 г. на Районен съд гр. Ц., с което са отхвърлени исковете на Ц. М. и И. С. срещу Община гр. П. за собственост на метален навес – сеновал, намиращ се в стопански двор в гр. П., заедно с прилежащата площ от 1 990 кв. м. представляваща УПИ ІV-469 от кв. 58 по плана на гр. П. от 1995 г., който по действуващия регулационен план е включен в УПИ V, VІ, V., V. и Х. От фактическа страна е установено, че на 25.02.1994 г. от Л. съвет на Е. “С.” ООД гр. Ц. бил проведен търг, въз основа на който процесният сеновал бил предоставен на касаторите с права от по ½ ид. ч. С договор от 26.04.1995 г. ЛС на Е. “С.” продал на касаторите металния навес заедно с прилежащата земя по чл. 45 ал. 3 ППЗСПЗЗ от 1 990 кв. м. представляваща УПИ ІV-469 от кв. 58 по плана на гр. П.. Стойността им в размер на 120 060 неденоминирани лева била внесена на 25.04.1995 г. В изпълнение правомощията си по § 6г ПЗР на ППЗСПЗЗ, на основание §11 ПЗР на ЗСПЗЗ вр. с чл. 4 ал. 1, чл. 5 чл. 6 ал. 1 и 2, чл. 7 и чл. 9 ал. 2 от Наредбата за търговете, със заповед № РД-09-34 от 24.06.1996 г. Областният управител на Бургас прогласил нищожността на търга и иззел описания имот в полза на правоимащите. Жалбата на касаторите срещу заповедта на областния управител била отхвърлена с влязло в сила решение на В.. С решение на ПК /сега ОСЗ/ гр. П. от 06.04.1998 г., на Община гр. П. била възстановена собствеността на нива с площ 500 дка в м. „С. двор” в стари реални граници и на 07.04.1998 г. бил съставен АЧОС за стопански двор с площ от 500 дка. През 2004 г. общината отстъпила право на строеж върху обособените нови парцели на физически лица, които са конституирани като трети лица помагачи в процеса. При така установената фактическа обстановка съдът приел, се искът е неоснователен, тъй като касаторите ищци не доказали твърденията си, че са придобили собствеността на имота. Решение № 138 от 19.11.1999 г., допълнено с решение № 224 от 26.10.2000 г., по гр. д. № 41/99 г. на Районен съд гр. Ц., с което е признато за установено по отношение на Е. “С.” и Държавата, представлявана от М., че касаторите са собственици на сеновала заедно с прилежащата земя от 1 990 кв. м. е непротивопоставимо на ответника, тъй като той не бил страна в производството. С оглед указанията в отменителното решение съдът приел, че нормата на § 30 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ има предвид първата редакцията на § 11 ПЗР ЗСПЗЗ. С нея са визирани и валидирани само сделки, обявени за нищожни за периода от 01.01.1990 г. до 16.05.1995 г., за които е предвидено да запазят действието си, ако страните по тях не са върнали полученото до влизането на ЗИД ЗСПЗЗ в сила. В случая нищожността на търга била прогласена на 24.06.1996 г., при действието на новата редакция на § 11 ал. 2 ЗСППЗЗ, поради което договорът не се обхваща от приложното поле на § 30 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали касаторите са придобили валидно право на собственост чрез търг и дали хипотезата попада под действието на § 11 от ЗСПЗЗ в първоначалната му редакция, или в редакцията към 16.05.1995 г., с оглед момента на издаване заповедта на областния управител за прогласяване нищожността на търга на 24.06.1996 г. Касаторите считат, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпросите нямало съдебна практика. Настоящият състав счита, че произнасянето по първия формулиран въпрос не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни факти. Не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване и по втория въпрос, тъй като по приложение на нормата на § 30 ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ има съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. ВКС се е произнесъл по аналогичен спор с решение № 2502 от 17.11.2005 г. по гр. д. № 1826/2004 г. на IV ГО. В него е изложено становище, че когато заповедта за прогласяване нищожността на търга е издадена при действието на новата редакция на § 11 ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995 г., § 30 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ не намира приложение. Цитираната разпоредба има предвид само сделките, обявени за нищожни по § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията му преди влизане в сила на ЗИД ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995 г., тъй като в нея е записано че касае само сделките обявени за нищожни „по досегашния § 11 ...”, т. е. за периода от 01.01.1990 г. до 16.05.1995 г. След като търгът е обявен за нищожен от компетентния да стори това административен орган по силата на § 11 ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нищожни са и сключените въз основа на нищожния търг сделки. В този смисъл е и решение № 939 от 4.08.2008 г. по гр. д. № 2749/2007 г., на ВКС IV ГО. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът