Определение № 593 от 20.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 573/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. С определение №40 от 01.02.2012г. по гр.д.№265/11г. на Смолянския окръжен съд са оставени без уважение молби вх.№157 и №158 от 11.01.2012г. на К. Л. Г. и К. Г. Г. за изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че въпреки уважената молба на К. Л. Г. по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№350/2009г. на Смолянския окръжен съд, не и се дължат разноски за това производство в размер на 172лв., както и адвокатско възнаграждение за адв.К. Г., тъй като след новото разглеждане на делото резултатът е останал същият. Частни жалби срещу това определение са подали К. Л. Г. и К. Г. Г.. Жалбоподателите поддържат, че производството по отмяна на влезли в сила решения по чл.303 и сл. от ГПК е самостоятелно, извънинстанционно и за него се дължат разноски с оглед изхода на това производство и независимо от окончателния изход на делото. След като в това производство молбата за отмяна на К. Г. е била уважена, следва да и се присъдят сторените от нея разноски в размер на 172лв., както и адвокатско възнаграждение за адв.К. Г.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение констатира, че изходът на настоящото частно производство зависи от отговора на въпроса кога се присъждат разноски за производството по отмяна на влязло в сила решение, в случай, че молбата е уважена – с решението за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или с решението по съществото на спора. По този въпрос е образувано и е висящо т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Това е основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение