Определение № 3102 от 26.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1550/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ч. срещу решение №111 от 08.04.2024г. по в.т.д.№566/2023г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №353 от 14.08.2023г. по т.д. №76/2023г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. А. Ч. иск по чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество „Ч. 2016“ ООД, [населено място], приети на проведеното на 13.12.2022г., събрание, а именно: по т.1 - за изключване на Н. А. Ч. като съдружник, заради неизпълнение на задълженията да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството; по т.2. - на изключения съдружник Н. А. Ч. да се изплати стойността на притежавания от него дружествен дял, изчислена към края на м.12.2022г.; по т.3 - решение за поемане на освободените от изключения съдружник Н. А. Ч. 50 дружествени дяла по 100 лв., представляващи 50% от капитала, от съдружника Жасмина Г. С.; поради нищожност на нотариалното удостоверяване на съдържанието на протокола и подписа на съдружника, обективиращ решенията, на основание чл.576 от ГПК. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че макар извършените от нотариуса корекции в съдържанието на протокола от общото събрание на съдружниците от 13.12.2022г., да са нищожно удостоверяване, те не пораждат правни последици, съответно не засягат валидността на първоначалното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на протокола от ОСС. Според касатора съдът не е съобразил, че такова първоначално нотариално удостоверяване вече не съществува в правния мир, тъй като съдържанието му е променено поради извършеното от нотариуса нищожно удостоверяване. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като всички решения, приети на 13.12.2022г. от общото събрание на съдружниците на „Ч. 2016“ ООД, [населено място], бъдат прогласени за нищожни. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.Притежават ли материална доказателствена сила материализираните изявления в протокола от ОСС с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, ако съдържанието в първообраза на протокола е изменено вследствие на нищожно нотариално удостоверяване? 2.Спазена ли е формата на протокола по чл.137 ал.4 от ТЗ, ако вследствие на извършена поправка в съдържанието му, съставляваща нищожно нотариално удостоверяване, съдържанието преди поправката му е изменено? Позовава се на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради липсата на създадена практика по приложението на разпоредбата на чл.137 ал.4 от ТЗ, след приемането й / ред. ДВ бр.105/2016г./. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация „Ч. 2016“ ООД, [населено място], поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна, като подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Н. А. Ч., в качеството на съдружник в ответното дружество „Ч. 2016“ ООД, притежаващ 50% от неговия капитал, има правен интерес от установяването чрез предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК на нищожността на решенията на ОСС от 13.12.2022г., които към настоящия момент не са вписани поради постановено спиране на основание чл.536 от ГПК на производството по вписване на промените до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по настоящото дело. От събраните доказателства е установил, че на 13.12.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Ч. 2016“ ООД, [населено място], по предварително обявения дневен ред: т.1 – вземане на решение за изключване на съдружника Н. А. Ч. поради неизпълнение на задълженията да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството; т.2. – вземане на решение за уреждане на имуществените отношения с изключвания съдружник; т.3 - вземане на решение за поемане на освободените от изключения съдружник Н. А. Ч. дружествени дялове от съдружника Жасмина С.. И двамата съдружници са взели участие в работата на събранието, като съдружникът Н. А. Ч. не се е явил лично, а е бил представляван от пълномощник – адвокат И. С.. Отразено е в протокола, че решенията са взети с позитивния вот на съдружника Жасмина С., без гласове „против“ и „въздържал се“, като при определяне на изискуемото по чл.137, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от ТЗ мнозинството е приспаднат делът от капитала на предложения за изключване съдружник Н. А. Ч. и същият не е гласувал. При протоколирането на гласувалите „за“ дялове е допуснато разминаване в тяхното цифрово и текстово изписване – 50 (десет) дяла по 100 (сто) лева, но е отразено, че същите съставляват 50% от капитала на дружеството. От данните в търговския регистър съставът на Варненски апелативен съд е установил, че по партидата на „Ч. 2016“ ООД, ЕИК[ЕИК], настъпилите в резултат на решенията на ОСС от 13.12.2022г. промени са били заявени за вписване първоначално на 19.12.2022г. – заявление А4 рег. №20221219174604, и на 03.01.2023г. – заявление А4 рег. №20230103115337. Към заявленията е бил приложен протокол от ОСС, с нотариално удостоверяване на подписа на съдружника Жасмина С. (рег. №12518/13.12.2022г. на нотариус №478) и на неговото съдържание (рег. №12519/13.12.2022г. на нотариус №478), извършени едновременно. Съдът е констатирал, че по тези заявления са били постановени откази за вписване като един от мотивите на длъжностното лице по регистрацията е бил констатираното несъответствие в изписването цифром и словом на представените на събранието и гласували за решенията дялове. Впоследствие, при ново заявяване за вписване - заявление А4 рег. №20230109193702, е представен протокол от проведеното на 13.12.2022г. общо събрание на съдружниците, носещ същите нотариални заверки на подпис и съдържание (рег. №12518 и рег. №12519 от 13.12.2022г. на нотариус №478), но с направена от нотариуса допълнителна корекция в съдържанието на протокола при текстовото изписване на гласувалите „за“ дялове – „петдесет“, вместо първоначално изписаното „десет“ като в края на протокола, под нотариалните заверки е отразено като забележка, че поправката е извършена от нотариуса и навсякъде в текста на протокола следва да се чете 50 (петдесет) дяла. Въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.137, ал.4 от ТЗ установява форма за действителност на решенията, която е установена в публичен интерес с оглед гарантиране истинността на авторство и съдържание, като целеният ефект от едновременното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието е запазване на екземпляр от протокола за взетите решения при нотариуса (чл.590, ал.4 от ГПК). Разяснил е, че удостоверяването на съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа (чл.590, ал.1 от ГПК), като от нотариуса се поставят два щемпела – за заверка на подпис, съотв. за заверка на съдържание. В този случай молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл.589, ал.2 от ГПК – чрез лично полагане на подписа пред нотариуса или чрез потвърждаване на вече положения подпис под документа. По този начин се удостоверява, че молителят е подписал представяния частен документ, както и че съдържанието на така подписания от него документ съответства на втория представен пред нотариуса и подреден в специалния му регистър екземпляр. Решаващият състав на Варненски апелативен съд е приел за безспорно, че подписите под протокола (в т.ч. и на представилия го пред нотариуса съдружник Жасмина С.) са били положени предварително, като с оглед удостоверителното изявление на нотариуса следва да се приеме, че подписът на молителя е бил надлежно потвърден. Изразил е становище, че липсата на изрично посочване от нотариуса на тези факти (че подписът е положен извън кантората му и че авторът му ги е потвърдил) не опорочава нотариалното удостоверяване. Изтъкнал е, че самото лично явяване на лицето, чийто подпис е удостоверен, нито се оспорва от ищеца, нито се опровергава с надлежни доказателства. Съобразявайки факта, че протоколът за ОСС с поправеното съдържание досежно текстовото изписване на броя гласували дялове – 50 (петдесет) дяла, вместо изписаното 50 (десет) дяла, е представен пред Агенция по вписванията, Търговски регистър, едва с третото заявление от 9.01.2023г. (със заявление А4 рег. №20230109193702), като при предходните две заявявания такава поправка на протокола липсва, съдът е направил извод, че нотариално удостоверяване е извършено на първоначалното съдържание на процесния протокол, преди да бъде извършена поправката на текстовото изписване на броя на дяловете. Извършената впоследствие поправка съдът е преценил, че съставлява нищожно нотариално действие на основание чл.576 от ГПК вр. с чл.579, ал.3 от ГПК, тъй като е направена добавка в самото съдържание на протокола, засягаща факт с правно значение (броя гласували на събранието дялове), а не поправка на самото нотариално удостоверяване (допусната грешка например в индивидуализацията/имената на нотариуса и/или на страните, др. под.) каквото единствено е от компетентността на нотариуса. Според въззивния съд изложеното не променя крайния извод, че в случая не е налице хипотезата на неспазена форма на протокола за проведеното ОСС по чл.137, ал.4 от ТЗ, водеща до абсолютна нищожност на решенията на общото събрание. Съдът е изразил становище, че като нищожно нотариално действие извършената от нотариуса поправка в съдържанието на протокола съставлява правно нищо и не влече нищожност на първоначалното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на протокола за ОСС, спрямо което не се установява отклонение от разписаните от закона правила за валидното извършване на заверките. Изтъкнал е съображения, че броят гласували дялове е меродавен за определяне на мнозинството за вземане на решения от ОСС, съответно за тяхната законосъобразност, но е ирелевантно обстоятелство спрямо основанието на предявения понастоящем установителен иск за нищожност на решенията поради неспазване на формата за действителност на протокола за ОСС – чл.137, ал.5, във вр. ал.4 от ТЗ. С оглед изложеното е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване Поставените в изложението въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно спазването на формата по чл.137 ал.4 от ТЗ. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд, въз основа на даденото от него тълкуване на посочената разпоредба, е приел, че в случая не е налице хипотезата на неспазена форма на протокола за проведеното ОСС по чл.137, ал.4 от ТЗ, водеща до абсолютна нищожност на решенията на общото събрание. Поради това е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос относно спазването на формата по чл.137 ал.4 от Търговския закон. По този въпрос е налице практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, с решение №113/18.12.2020г. по т.д.№2917/2019г. на ВКС, ТК, I т.о. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставения материалноправен въпрос. При извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не следва да се обсъжда соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение