Определение № 8902 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу протоколно определение от 17.05.2023 г. по КАНД № 1066/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/23. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от ГПК, а ГПК не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на Административен съд - Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - А. Петрелийски, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за процесуалната допустимост на частната жалба, приема следното: Производството пред Административния съд - Хасково е образувано по касационна жалба на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ срещу Решение № 118 от 26.09.2022 г. по АНД № 483/2022 г. на Районен съд – Свиленград. С посоченото решение районният съд е отменил Наказателно постановление № BG31012022/5800/P8-65 от 11.07.2022 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, с което на А. Петрелийски е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е сезиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Определението за спиране на производството в случаи като настоящия не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Забраната за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава-членка. В този смисъл са Определение № 320/23.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2622/2020 г., Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г., Определение № 341/14.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2020 г., Определение № 440/14.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2001/2019 г., Определение № 107/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 955/21 г., Определение № 52/04.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 235/2021 г., Определение № 422/29.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3211/2020 г., Определение № 452/24.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3759/2019 г., Определение № 42/21.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2020 г., Определение № 167 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1475/2021 г., Определение № 158 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1407/2021 г. По изложените съображения на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение