Определение № 140 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2016 г.

Горепосоченото дело е образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 82 от 15.03.2016 г. по в.гр.д. № 800 от 2015 г. на Врачанския окръжен съд. С определение № 231 от 18.04.2017 г. по настоящото дело ВКС, ГК, първо г.о. не е допуснал касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд. С молба вх.№ 5388 от 15.05.2017 г. адв.М. А., пълномощник на ответниците по касационната жалба Д. П. Н., Ц. П. И., С. П. Т., Н. Г. Г., В. С. С., П. М. Т., В. П. Н. /последните трима конституирани като наследници на починалата на 19.06.2016 г. ищца Ц. Г. С./, Н. Д. С. и Е. Х. Н., е поискал ВКС, ГК, първо г.о. да допълни определението си от 18.04.2017 г. в частта за разноските, като присъди на доверителите му сумата 1 000 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в касационното производство. В писмен отговор от 13.06.2017 г. пълномощникът на насрещната страна [фирма] оспорва молбата. Твърди, че същата не следва да бъде уважавана, тъй като към отговора на касационната жалба молителите не са представили доказателства за реално заплатено от тях адвокатско възнаграждение, а представените към молбата от 15.05.2017 г. анекс от 01.06.2016 г. и платежно нареждане не са за разноски по настоящото дело. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението от 18.04.2017 г. в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по касационната жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /определението на ВКС е от 18.04.2017 г., а молбата е подадена на 15.05.2017 г./. По същество молбата е основателна и следва да се уважи: Видно от неправилно пришитите към ч.гр.д.№ 4326 от 2016 г. на Софийския апелативен съд отговор на касационна жалба вх.№ 6311 от 28.07.2016 г., анекс от 01.06.2016 г. към договор от 27.06.2014 г. и вносна бележка от 28.07.2016 г. /листове 49-54 от ч.гр.д.№ 4326 от 2016 г./, ответниците по касационната жалба са поискали касаторът да бъде осъден да им заплати направените разноски за адвокат по делото пред ВКС своевременно- още с отговора на касационната жалба. Своевременно са представили и доказателства за тези разноски: анекс от 01.06.2016 г. към договор от 27.06.2014 г. и вносна бележка от 28.07.2016 г. за сумата 1000 лв. Неоснователно е възражението на пълномощника на касатора Д.- Б.“ Е., че няма доказателства тези разноски да са направени по настоящото дело. Видно от анекса от 01.06.2016 г., ответниците по касационната жалба са се договорили с адв.М. А. да бъде изменена т.4 от договора от 27.06.2014 г., като възложителите са се задължили да заплатят на адвоката 1 500 лв. за водене на делото в първата инстанция, 500 лв. за въззивната инстанция и 1000 лв. за касационната инстанция. Уговорено е възнаграждението да бъде заплатено по банков път по точно посочена сметка на адв.А. в [фирма]. От договора от 27.06.2014 г., който се намира на лист 21 от гр.д.№ 491 от 2014 г. на Районен съд- Мездра /първоинстанционното дело/, е видно, че се касае за договор за правна защита и съдействие именно по настоящото дело. А от представената вносна бележка от 28.07.2016 г. безспорно се установява, че ответниците по жалбата реално са заплатили уговореното с анекса от 01.06.2016 г. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 000 лв.: във вносната бележка като основание за плащането са посочени именно договора от 27.06.2014 г. и анекса от 01.06.2016 г. и сумата 1 000 лв. е внесена по посочената в анекса от 01.06.2016 г. сметка на адв.А. в [фирма]. Поради гореизложеното и тъй като в определението си от 18.04.2017 г. съставът на ВКС, ГК, първо г.о. е пропуснал да се произнесе за разноските, на основание чл.248 ГПК във връзка с чл.81 и чл.78 ГПК определението следва да бъде допълнено, като касаторът бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение