Решение № 314 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 325/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. П. от гр. К., подадена от пълномощника му адв. Н, срещу определение № І* от 27.03.2009г. по в.гр.д. № 1173/2006г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. П. за възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 01.04.2008г. по в.гр.д. № 1173/2006г. Ответникът А. Ж. Д., действаща като Е. „Б” гр. К., в представения писмен отговор от пълномощника й адв. А моли частната жалба да се остави без уважение. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване, поради което и на основание чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: За да остави без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение, съдът е приел, че към молбата не са представени доказателства, че в периода 09.05. – 10.05.2008г. Д. П. е бил извън страната, поради което това твърдение не е установено. От своя страна пълномощникът на молителя – адв. К, също не е бил в невъзможност да спази срока за обжалване, тъй като в издаденият му болничен лист за дните 09.05.- 12.05.2008г. липсва отбелязване, че заболяването не позволява явяването на лицето пред органите на съдебната власт, съобразно изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Определението е правилно. От приложеното към молбата за възстановяване на срока копие от болничен лист е установено, че на 13.05.2008г. на адв. К е издаден болничен лист за периода от 09.05. до 12.05.2008г. при режим на лечение три дни домашен амбулаторен. Срокът за подаване на касационната жалба изтича на 10.05.2008г. - събота, обявен за работен ден с решение на МС за разместване на почивните дни през 2008г. Касационната жалба е подадена на 12.05.2008г. и е оставена без разглеждане като просрочена. Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК съдът възстановява пропуснатия срок ако страната докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, освен обективния критерии „особени непредвидени обстоятелства”, трябва да е налице и субективният елемент – страната да не е могла да преодолее тези обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че не е установена невъзможност да се преодолее възникналото непредвидено обстоятелство. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /ДВ бр. 99/2005г./ при определен домашен амбулаторен режим осигуреният е длъжен да се явява пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако в графата „бележки” на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването не позволява явяването му. По аргумент от посочената разпоредба определеният режим на лечение не е съставлявал обстоятелство, което пълномощникът не е могъл да преодолее, за да подаде касационната жалба на 10.05.2008г. По изложените съображения определението на Бургаския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение