Определение № 11678 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадената частна жалба от А. М. Ц. от гр.Русе, чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.П. Николаев от АК-Русе срещу определение№ 750 от 29.02.2024 г. по адм. дело № 80/2024 г. на Административен съд –Русе. В частната жалба са развити пространни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост и по същината си се иска неговата отмяна в обжалваната част.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение АдмС –Русе е оставил без разглеждане поради недопустимост подадената от А. Ц. искова молба с вх. № 526/25.01.2024 г. против Министерството на финансите, представлявано от министъра на финансите с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в частта за следните Договори за правна помощ и съдействие:

1. № 0000073067, сключен на 12.04.2019 г. с предмет “завеждане и водене на дело в Административен съд-Русе“;

2. № 0000073093, сключен на 24.07.2019 г. с предмет “приподписване на касационна частна жалба и процесуално представителство пред ВАС-София“;

3. № 0000073095, сключен на 14.08.2019 г. с предмет “написване на жалба до директора на НАП Варна и представителство пред адм. съд“;

4. № 0000076206, сключен на 16.12.2019 г. с предмет “обжалване на решение на НАП-Варна пред Административен съд“;

5. № 0000078351, сключен на 01.07.2020 г. с предмет “написване на касационна жалба и процесуално представителство пред ВАС София“;

6. № 0000078352, сключен на 01.07.2020 г. с предмет “завеждане и водене на гр .дело в РС-Русе за установителен иск“;

7. № 0000076213, сключен на 20.09.2020 г. с предмет “частна жалба и представителство пред РОС Русе“;

8. № 0000078367, сключен на 02.12.2020 г. с предмет “процесуално представителство по жалба против АУЗД пред АС - Русе“;

9. № 0000080485, сключен на 04.02.2021 г. с предмет “искане до АС и нищожност на адм .акт пред АС Русе и проц. представителство“;

10. № 0000080458, сключен на 12.03.2021 г. с предмет “водене на АД № 151/2021 г. на АС- Русе и процесуално представителство“;

11. № 0000080459, сключен на 12.03.2021 г. с предмет “водене и представителство на АД № 150/2021 г. на АС Русе“;

12. № 0000080460, сключен на 12.03.2021 г. с предмет “написване на кас.ч.жалба молба касационни основания и процесуално представителство пред ВКС София.“;

13. № 0000080495, сключен на 27.05.2021 г. с предмет “написване на кас. жалба приподписване на кас .жалба и процесуално представителство пред ВАС София“;

14. № 0000080496, сключен на 27.05.2021 г. с предмет “написване на кас.ч.жалба молба касационни основания и процесуално представителство пред ВКС София.“;

15. № 0000081585, сключен на 22.07.2021 г. с предмет “написване и приподписване на частна касационна жалба по АД №95/2021 АС Русе“;

16. № 0000081586, сключен на 22.07.2021 г. с предмет “написване и приподписване на частна касационна жалба по АД №150/2021 на АС-Русе“;

17. № 0000081603, сключен на 27.07.2021 г. с предмет “частна жалба по ч.гр.д. № 1682/2021 по описа на ВКС пред ВКС София“.

Със същото определение прекратил производството по адм. д. № 80/2024 г. на Административен съд – Русе в тази му част.

По делото са установени следните фактически и правни обстоятелства:

Производството по делото е образувано в Административен съд –Русе по искова молба на А. Ц. срещу Министерство на финансите, представлявано от министъра с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с претенции, формулирани по следния начин:

1. иск за претърпени материални вреди от незаконни действия на ТД на НАП-Варна-офис Русе, конкретно срещу Министерство на финансите, представлявано от министъра, в размер на 6200лева от адвокатски хонорари, платени от ищеца по делата съгласно прил. справка, свързани с незаконно съставяни АУЗД, отменени с РА №Р-30001822001455-091- 001/26.10.2022 г. и Решение №264/16.01.2023 г.;

2. иск за претърпени материални вреди от платени държавни такси в размер на 177,50лева съгласно прил. справка;

3. иск за законната лихва върху претърпените материални вреди в размер на 761,17лева, изчислена от 16.01.2023 г. датата на отмяна на задълженията за ДОД с РА №Р-30001822001455-091- 001/26.10.2022 г. /Решение № 264/16.01.2023 г. на Директора на ОДОП-Варна/ до датата на иска;

4. иск за съдебни разноски, съставляващи адв.възнаграждение от 750.00 лева и ДТ- 10.00лева.

С Разпореждане № 358/30.01.2024 г. съдът е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани следните нередовности, като посочи конкретно:

1.1. Ответник, срещу който е насочена исковата претенция;

1.2. Кои са незаконосъобразните актове (както и дали са отменени по съответния ред), незаконосъобразните действия или бездействия на ответника, от които са причинени вредите;

1.3. Настъпилите вреди по вид и размер;

1.4. Причинната връзка между настъпилите вреди и актовете и действията и бездействията по т. 1.2;

1.5. Размера на исковата претенция за всяка претендирана вреда;

1.6. Петитума на исковата молба, който да е съобразен с фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, срещу надлежен ответник, съобразен с цената на иска и съдържащ искане за осъждане на ответника за посочена конкретно сума.

В изпълнение на разпореждането на съда с уточняваща молба с вх. № 810/ 06.02.2024 г. ищецът е представил надлежно пълномощно и е посочил, че ответник по иска е НАП София, представлявана от изпълнителния директор. Като незаконосъобразни актове, действия или бездействия, посочил съставените 3 броя АУЗД, както следва:АУЗД №ПО -0300-181 818 059 857-91-001/11.07.2018 г. -отменен, АУЗД № ПО-ОЗОО-181 905 7272-91-001/01.08.2019 г. –отменен, АУЗД №ПО -0300-182 007 4289-91-001/20.11.2020 г. –отменен и Ревизионен акт №30001822001455-091-001/26.10.2023 г.-първоначално съставен за дължими данъци по ЗОДФЛ и за социални и здравни осигуровки, впоследствие отменен с Решение №264/16.01.2024 г..

Относно указанието за посочване на настъпилите вреди по вид и размер с уточняващата молба е предадено съдържанието на вече посочената справка, като същата е представена в текстови вариант. Според ищеца съществува причинна връзка между посочените актове и действия на органите на НАП, които той възприема като незаконосъобразни и счита, че вследствие на същите е претърпял материални вреди.

С Разпореждане № 525/12.02.2024 г. съдът повторно е указал на ищеца да отстрани установените нередовности съобразно мотивната част на определението, като посочи кои са незаконосъобразните актове и дали същите са отменени по съответния ред, незаконосъобразните действия и бездействия на ответника, от които са причинени вредите, тъй като от съдържанието на исковата и уточняващата молба не може да бъде установено кога, от кого и с какъв акт са отменени посочените три АУЗД и РА.В исковата молба е упоменато само, че са водени съдебни дела, но не е уточнено номер и година на делото и пред кой съд същите са проведени и с какви съдебни актове са приключили. Досежно твърдените незаконни действия на административните органи следвало изрично да се посочи в какво точно се състои незаконосъобразността на тези действия и какви са конкретните вреди за ищеца.

В отговор от ищеца са постъпили „Уточнителни допълнения към молбата“ с вх. № 1211/26.02.2024 г. В т. 2 от тези допълнения са посочени съставени от органи по приходите „незаконни данъчни актове“, идентифицирани с номера и дата на издаване. Ищецът изложил, че всички сезирани от него съдилища са се произнасяли в закрито заседание с различни съдебни актове като бил налице масов отказ от правосъдие. Оспорени са указанията на съда в разпореждането като неотговарящи на истината и е поискан отвод на съда.

С определение № 750 от 29.02.2024 г. по адм. дело № 80/2024 г., предмет на настоящото производство, съдът приел, че исковата молба в частта по общо 17 договори за правна помощ по п.I от т.1 до т.17 е недопустима, тъй като претенцията за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуален закон и може да бъде заявена само в хода на висящо съдебно производство, но не и с отделен иск, вкл. и по реда на ЗОДОВ. Допълнил, че в срока по чл.248 от ГПК страната, която не е съгласна с постановения съдебен акт в частта досежно разноските е разполагала с възможността да поиска изменение на акта в тази му част.

На следващо място съдът в мотивите си приел, че въпреки указанията ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с кои съдебни производства са направени претендираните разноски, а от прил. договори за правна помощ можело да се направи вероятния извод, че в съдебното производство искане за разноски изобщо не било направено или че същото е предявено, но е оставено без уважение от съда.По тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по съображения, различни от тези на първоинстанционния съд.

На първо място съдът, в настоящия касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, според които претенцията за присъждане на разноски може да се заяви само в хода на висящо съдебно производство, но не и с отделен иск, вкл. и по реда на ЗОДОВ. Така изразеното становище не кореспондира с приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В контекста на приетото от ВАС Тълкувателно решение и според наложилата се съдебна практика, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход и същият подлежи на репариране по реда на ЗОДОВ.

Същевременно, от друга страна, настоящата касационна инстанция намира, че с обжалваното определение правилно и обосновано, предвид изложените по-горе факти първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите на жалбата, с цел установяване предмета на спора. С две последователни Разпореждания с №358/30.01.2024 г. и №525/12.02.2024 г. по а.д.№80/2024 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба на ищеца без движение, като на последния са дадени подробни и ясни указания да уточни предмета на спора, като уточни кои са незаконосъобразните актове (както и дали същите са били отменени по съответния ред), действия или бездействия на ответника, от които са причинени вредите, настъпилите вреди по вид и размер и причинната връзка между актовете, действията или бездействията и настъпилите вреди. Въпреки предоставената му повторна възможност за изправяне на допуснатите нередовности в исковата молба, ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания, като на практика с втората уточняваща молба преповторил вече изразеното в предходната такава и изразил недоволството си от актовете на съда. Доказателства в тази насока липсват и не са представени и пред настоящата касационна инстанция.

Поради гореизложеното, съдът, в настоящия касационен състав счита, че в случая е налице неизпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба, с оглед установяване предмета на спора. Съгласно чл. 158, ал. 1 и ал. 3 АПК когато жалбата не отговаря на изискванията по чл. 150 АПК тя се оставя без движение като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок жалбата се оставя без разглеждане и съдът прекратява производството по делото. Аналогична е и разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК, субсидиарно приложима в случая на осн.чл.144 от АПК.

Отчитайки визираните пороци по оспорването, административният съд, като краен резултат законосъобразно е приел, че не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване и правилно е оставил без разглеждане исковата молба по 17 от съединените искове и прекратил производството по делото.

По изложените съображения, Върховният административен съд, Трето отделение