Определение № 3541 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК. С определение от 04.01.2023 г. по в. гр. д. № 1206/2022 г. на Софийски апелативен съд е оставена без уважение молбата на Н. П. Б. по чл.248 ГПК за изменение на решението по делото в частта за разноските. Прието е, че присъдените разноски на В. Н. В. в размер на 2000 лв. – адвокатско възнаграждение, надвишават само с 2 лв. минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което липсват законови основания за намаляване на това възнаграждение, което не е прекомерно. Частна жалба срещу това определение е подадена от Н. П. Б.. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обяснил как е достигнал до извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава само с 2 лв. предвидения минимум. Счита, че това възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Счита, че освен материалния интерес, от който изхожда Наредба № 1/2004 г., следва да бъдат отчетени и реално извършените от пълномощника фактически и правни действия. Към частната жалба е приложено и изложение по чл.284, ал.3, т.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК. Ответникът В. Н. В. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл.248 ГПК. Съгласно приетото в т.24 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Следователно в това производство ВКС се произнася по съществото на частната жалба, без да преминава през фаза на допускането й до разглеждане по същество. Частната жалба е неоснователна. Въззивният съд правилно е приел, че заплатеното от В. Н. В. възнаграждение на адвокат М. А. по договор от 04.04.2022 г. съответства на минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението е определено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, в редакцията, действала към момента на сключване на договора между страните. При данъчна оценка на спорния имот в размер на 48564,90 лв., която е база за изчисленията, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 830 лв. + 3% х 38 564 лв. или 1986,95 лв. Тази сума незначително надвишава минимума по наредбата, затова не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Адвокат А., освен подадения отговор на въззивната жалба, е осъществила и процесуално представителство, като се е явила в съдебно заседание и е представила писмена защита, поради което не е налице условието на чл.9, ал.1 от наредбата за редуциране на посочената по-горе сума от 2000 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,