Определение № 2969 от 28.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 267/2026 г.

Производството е по чл. 48 ЗАрб. Образувано е по предявена от [община] срещу „Евро Интегра Консулт“ ЕООД искова молба с вх. № 2837/11.02.2026 г. за отмяна / прогласяване на нищожност на арбитражно решение № 1-110 от 07.07.2025 г. по арб. дело № 1-09/2025 г. на арбитър „ad hoс“ К. В., с което [община] е осъдена солидарно с „Рийл естейт инвестмънт“ ЕООД да заплати на „Евро интегра консулт“ ЕООД сума в размер на 243 277.50 лв. (равностойни на 124 385.81 евро), дължима за неплатени действително извършени строително - монтажни работи по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по ОП № 1 - СМР [населено място], фактура № 18/31.07.2020 г. и акт № ОП5-003/17.08.2015 г. С молба вх. № 4685/09.03.2026 г. [община] - чрез процесуален пълномощник, е заявила, че не поддържа иска за прогласяване нищожност на арбитражното решение, оттегля същия и моли производството в тази част да бъде прекратено. С оглед надлежното десезиране на съда производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Препис от исковата молба е връчен на ответника „Евро интегра консулт“ ЕООД, който е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез управителя на дружеството А. Е. Х.. С отговора е направено възражение за недопустимост на предявените искове поради неконституиране на необходими другари - солидарния длъжник и праводатели на дружеството - ответник, и е поискано делото да бъде прекратено, евентуално - неучастващите лица да бъдат конституирани в това им качество или да бъдат призовани като обикновени другари. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните, на доказателствата и на изявленията на страните, приема следното: По допустимостта: Исковата молба в частта относно исковете за отмяна на арбитражното решение е редовна и допустима, вкл. с оглед спазването на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА. Възражението за недопустимост на производството поради неучастие на необходими другари на ищеца е неоснователно. Надлежни страни в производството по чл. 47 ЗА са тези, участвали в арбитражното производство и обвързани от постановеното арбитражно решение. Солидарните длъжници са обикновени другари, като всеки от тях има самостоятелно право на иск по чл. 47 ЗА. С предявените в настоящото производство искове [община] е упражнила признатото й от закона право и е предявила искове за отмяна на неблагоприятното за нея решение в защита на собствените си права и интереси. Другият солидарно осъден ответник не е обвързан от така предприетата съдебна защита и не е легитимиран да участва в образуваното пред Върховния касационен съд производство, поради което няма основание да бъде конституиран като страна по делото. Праводателите на ответника не са участвали като страни в арбитражното производство и не са адресати на арбитражното решение, което изключва възможността за конституирането им като страни в производството по чл. 47 и сл. ЗА. По изложените съображения искането за конституиране на други страни в производството се преценява като неоснователно. Проект за доклад по делото: В исковата молба на [община] се излага, че между посочените в арбитражното решение насрещни страни няма постигнато арбитражно споразумение или съгласие в каквато и да било форма за разрешаване на възникнал между тях спор от арбитраж, респ. не е уговарян и арбитраж ad hoc; че клаузата на чл. 28, ал. 3 от договор за възлагане на обществена поръчка № 15/01.07.2023 г., към която е препратил арбитърът с оглед правата на цесионера „Евро интегра консулт“ ЕООД, предвижда отнасяне на спорове във връзка с договора за решаване пред АС при БТПП, съобразно неговия правилник и в състав от трима съдии, от които двама - посочени от страните, и не притежава изискуемите от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗА белези на арбитражно споразумение за инцидентен арбитраж, респ. не поражда правораздавателна власт и компетентност за постановилия арбитражното решение едноличен арбитър; че арбитражното решение е постановено при явно нарушаване и противоречие с принципите на състезателност и равнопоставеност на страните в арбитражното производство - неуведомяване и невръчване на съдебни книжа на [община] в качеството й на ответник в арбитражното производство, лишаване от право на становище по исковата молба, произнасяне на решение по спора само въз основа на писмени доказателства, представени на едноличния арбитър от избралата го страна, без осигуряване на възможност за участие на общината в производството; че образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението за арбитраж, уговорено в клаузата на чл. 28, ал. 3 от сключения между [община] и ДЗЗД „К. Щрабаг Е. МСМ“ договор за обществена поръчка, което изключва разглеждането на спора от едноличен арбитър ad hoc по изначално неясна и неопределена по волята на двете страни в арбитражното производство процедура. Въз основа на изложените твърдения, в петитума на исковата молба е формулирано искане за отмяна на арбитражното решение като постановено при наличие на предвидените в чл. 47, ал. 1 ЗА основания. С оглед твърдените в исковата молба обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че предявените искове са с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗА, като се поддържат в условията на евентуалност в изброената поредност. В отговора на исковата молба ответникът „Евро интегра консулт“ ЕООД оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди, че арбитражното производство е проведено на основание арбитражна клауза в анекс № 1 към представен с отговора договор за цесия, за който [община] е уведомена, и същата клауза го легитимира предвид качеството му на цесионер. Ответникът оспорва твърденията на [община], че не е уведомена за арбитражното производство. Поддържа, че присъдените с арбитражното решение вземания са действителни и произтичат от неизпълнение на задължение за плащане по договора за обществена поръчка, а предвид изявленията на кмета на [община] в различни съдебни производства за извършено прихващане на дълга по този договор намира за необходимо да се изследва дали вземането съществува - с оглед правния интерес от водене на делото за отмяна на арбитражното решение. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно сключено с ищеца арбитражно споразумение за решаване от едноличен арбитър на спора, разрешен с арбитражното решение, че ищецът е уведомен за арбитражното производство и за назначаването на арбитър и че е имал възможност да участва в арбитражното производство, че образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура са съобразени с арбитражното споразумение между страните. По доказателствените искания: Представените от ищеца заверени преписи от документи - договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г., арбитражно решение № 1-110 от 07.07.2025 г. по арб. дело № 1-09/2025 г. на арбитър „ad hoс“ К. В., ведно с придружително писмо за връчването му, изпратено на 13.11.2025 г., както и доказателствата относно правосубектността на ответника, са относими към производството по чл. 47 ЗА и съдът ще се произнесе по приемането им в открито съдебно заседание. Останалите доказателства касаят направените от ищеца искания по чл. 48, ал. 4 ЗА и чл. 63 ГПК и не е необходимо да бъдат приемани с нарочно определение. Представените с отговора от ответника незаверени копия на договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 15.02.2019 г. между „Татари дизайн“ ЕООД и „Евро интегра консулт“ ЕООД, уведомление от „Татари дизайн“ ЕООД до [община] рег. индекс 91-00-35/20.02.2019 г. по описа на [община] и анекс към договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 15.02.2019 г. между „Татари дизайн“ ЕООД и „Евро интегра консулт“ ЕООД, са относими към предмета на спора и следва да бъде предоставена възможност на ответника да ги завери по реда на чл. 183 ГПК, след което съдът ще се произнесе по приемането им като писмени доказателства. Описаните в т. 2 - т. 5 от раздел „Приложение“ на отговора документи, за които е направено искане да бъдат приети, са неотносими и не следва да бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото. Без уважение следва да се оставят исканията по т. 4 - т. 13 от отговора, тъй като не са насочени към доказване на въведени с отговора факти (включително относно постигането на арбитражно споразумение с конкретни параметри, обосноваващо компетентност на едноличния арбитър), които да са релевантни за произнасянето по исковете с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 4 и т. 6 ЗА. Относно искането за разпит на свидетели следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗА, която урежда писмена форма за действителност на арбитражното споразумение, с оглед на което е недопустимо за установяване на споразумението да се разпитват свидетели - чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца [община] да представи пълен списък на всички заведени в деловодството му с входящи номера документи и писма в периода 01.01.2016 г. до 20.05.2026 г., за да се установи обстоятелството дали общината е била уведомена за провеждане на арбитражното производство, в което е постановено оспореното арбитражно решение /т. 12/. Ищецът твърди отрицателен факт, че не е бил уведомен за арбитражното производство, а ответникът не се позовава на осъществено по конкретен начин уведомяване и не сочи конкретен документ, намиращ се в държане на ищеца и съдържащ данни за извършено уведомяване. Всички необходими документи следва да се намират в арбитражното дело. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение