Определение № 139 от 09.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2643/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С., А. К. и С. П. / последният починал след подаването й, с наследници - Б. П., А. П. и В П., конституирани от въззивния съд, с оглед последвало производство по реда на чл.248 ГПК / против решение от 05.07.2016 год. по гр.д.№ 658 / 2016 год. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 3/04.01.2016 год. по гр.д.№ 8514/2014 год. по описа на Бургаски районен съд, за отхвърляне на предявените от касаторите искове, с правно основание чл.58 ЗК, за отмяна решенията на проведено на 22.11.2014 год. Общо събрание на В. „Х. Б.„ – по т.1.1.2, т.2, т.3, т.4 и т.5,като незаконосъобразни. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – поради несъобразяване на всички доводи и доказателства на ищците, при формиране на вътрешното убеждение на съда, както и в противоречие с материалния закон – чл.9 ал.1 и чл.16 ал.1 ЗК. Твърдят, че в противоречие с първата норма и с чл.7 ал.2 т.2 от Устава, съдът е приел допустимо свикване на Общото събрание с „ обща покана„, с което е накърнено правото на участие на всички член -кооператори в процесното събрание, както и че в противоречие с чл.16 ал.1 пр. четвърто от ЗК е отречено задължително за съдържанието на поканата отбелязване на мястото, начина и времето за запознаване на член-кооператорите с материалите,съобразно обявения дневен ред на събранието. Ответната страна - В. „ Х. Б. „ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване в подробен отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед личния характер на иска по чл.58 ЗК, смъртта на С. П. изключва конституиране на наследниците му като страна по делото и предпоставя недопустимост на касационната жалба на същия, предвид преустановена правосубектност на страната. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в съответствие с предмета на касационното обжалване и изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, съобрази следното: Ищците са предявили активно субективно съединени искове за отмяна решенията на ОС на В. „Х. Б.„ от 22.11.2014 год., с правно основание чл.58 ЗК, позовавайки се на свикване и провеждане на събранието в противоречие със закона и устава и конкретно: 1/ свикването му без изпращане на персонални покани до всеки от член-кооператорите – чл.20 ал.2 т.1 от Устава, твърдяно като кумулативно изискване, независимо от разгласяване на поканата по реда и начините в чл. 20 ал.1 т.2 от Устава; 2/ провеждането му като събрание на всички член -кооператори, докато Устава предвижда единствено допустим върховен орган на Кооперацията – Общо събрание на пълномощниците; 3/ неосигуряване на достъп до материалите, съобразно дневния ред на ОС, предвид непосочване в самата покана на реда, начина, мястото и времето на осигуряване този достъп. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния, препращайки по реда на чл.272 ГПК към мотивите на същия / стр. 8 пар. предпоследен /, вкл. в частта относно обосноваване процесуалната легитимация на ищеца Х. Х. / стр. стр.5 пар.5 /, от който ,обаче, не е подавана касационна жалба и в частта, касаеща исковете на последния, въззивното решение е влязло в сила. Съдът е приел, че доколкото приложим, към момента на провеждане на ОС от 22.11.2014 год., е бил не визирания и приложен към исковата молба на ищците Устав, а този в редакцията му, приета на ОС на 05.04.2014 год., обявен в търговския регистър, в съответствие с редакцията на чл.20 ал.2 от същия, свикването на ОС на Кооперацията с обща покана, поставена на информационно табло в сградата по седалището на кооперацията и разгласена чрез местен и централен всекидневник, е уставосъобразно и законосъобразно, предвид препращащата норма на чл.16 ал.1 ЗК. Също съобразно редакцията на чл.18 ал.1 от актуалния към провеждане на атакуваното ОС Устав, съдът е приел, че Общо събрание на всички член-кооператори е единствено предвиденият вече върховен орган на Кооперацията, в отличие от предходно предвидения Общо събрание на пълномощниците. Съдът е приел, че поканата не изисква задължително съдържание относно мястото и начина на осигурен достъп до материалите, съобразно дневния ред на ОС, а от събраните по делото доказателства не се установява такива да не са били осигурени и достъпът на ищците до тях да е бил препятстван. Съдът изрично е посочил, че нарушението, визирано от ищците в този смисъл,е с оглед единствено съдържанието на поканата за ОС. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси: 1/ Относно задължението на съда да направи анализ на всички доводи и доказателства на страните по делото – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с ППВС № 7/1965 год., както и с казуална съдебна практика – чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решение № 1488 по гр.д.№ 814/1999 год. на V г.о. и решение № 221 по гр.д.№ 677/2001 год. на І г.о. на ВКС; 2/ Допустимо ли е да се свиква Общо събрание на кооперация само с „ обща покана „, без да се изпращат индивидуални покани до всеки от член – кооператорите ? и 3/ Нарушава ли се правото на членство, включващо правото на член – кооператорите за участие в Общото събрание на кооперацията, ако то се свиква само с „ обща покана „, без да се изпращат индивидуални покани до всеки от член-кооператорите ? – обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ВКС – противоречие с реш.№ 695 по гр.д.№ 1853 / 2002 год. на V г.о. ВКС, реш.№ 826 по т.д.№ 86 / 2005 год. на ВКС, реш.№ 26 по т.д.№ 53 / 2009 год. на Окръжен съд – Стара Загора, реш.№ 1008 по т.д.№ 564 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС, като формално се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4/ Следва ли в поканата за Общо събрание на кооперацията да се указват материалите за Общото събрание, както и по какъв начин,кога и къде член – кооператорите могат да се запознаят със същите ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като относим към тълкуването на чл.16 ал.1 ЗК. Първият от въпросите е провокиран от касационния довод за съществено процесуално нарушение, предвид несъобразени от въззивния съд доказателства и доводи, като следва да се уточни, че релевантни са само такива,изходящи от и ползващи касаторите, тъй като не могат да се позовават на процесуални нарушения, засягащи интереса на противната страна. Видно от касационната жалба / с оглед съдържанието на касационните доводи в която подлежи на преценка и релевантността на поставения въпрос /,не се посочват конкретни доводи, извън приложението на материалния закон, което касаторите намират неправилно и съставлява самостоятелно касационно основание за неправилност на въззивното решение / чл.9 и чл.16 от ЗК /, нито конкретни доказателства, останали несъобразени от въззивния съд, вкл. предвид извършеното от същия препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт,на основание чл.272 ГПК. Различната интерпретация на правната норма от съда, несъвпадаща с тази на касаторите, не съставлява процесуално нарушение. Поради това и първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, което изключва необходимостта, а и възможността за обсъждане на допълнителния селективен такъв. Вторият, а като обусловен от отговор на същия и третия въпроси също не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. В предмета на спора не е въведено възражение, че свикването на ОС на член-кооператорите с обща покана / с начина на разгласяване, предвиден в чл.20 ал.2 от актуалния устав на кооперацията – ответник / е в противоречие със законова норма, нито е посочена императивна такава в ЗК. Напротив, самите ищци са твърдели, съобразно приложимия според тях Устав, че начинът на свикване на ОС предвижда кумулативно – обща покана,с разгласяване по реда на чл.20 ал.2 т.2 от Устава и персонални покани до всеки от член-кооператорите, съгласно т.1 на същата разпоредба. Дори да би се приела характеристиката на правни на така поставените въпроси, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Представените съдебни актове не разглеждат спорове с идентичност на относимите за съобразяване, в отговор на така поставените въпроси, факти: реш.№ 826 и реш.№ 1008 на ТК на ВКС съобразяват ред и начин на свикване, съгласно конкретни разпоредби на Устава, съобразно препращащата норма на чл.16 ал.1 ЗК. В тях не се обсъжда незаконосъобразността на свикване с „обща покана„, по начина,визиран в конкретния устав.Липсва в тях обоснован правен извод за задължително връчване на писмена покана на всеки член – кооператор, независимо от предвижданията на конкретния устав. Липсва идентитет и в съобразените, с оглед приета незаконосъобразност на свикването на ОС на кооперация, факти в решение № 26 на Окръжен съд – Стара Загора - в същото е обсъждан предвидения от Устава, на практика неконкретизиран ,съгласно чл.16 ал.1 ЗК, „ подходящ начин „ на връчване на писмени покани на всеки член-кооператор, но идентично не е мотивиран извод за незаконосъобразност на начина,предвиден в тук приложимия устав и императивност на изискването за връчване покана персонално на всеки член-кооператор. Единствено подобно съждение се съдържа в мотивите на реш.№695 на ТК на ВКС, макар отново да се коментира конкретна разпоредба на Устава, в смисъл на персонално връчване на всеки член-кооператор, с три възможни начина на връчване. В случая, обаче, отново липсва необходимият идентитет в подлежащите на съобразяване факти, поради което и отговор на поставените въпроси, в смисъла даден с посоченото решение, не би обусловил сам по себе си различен от настоящия правен резултат.Това е така, защото наред със съобразяване законосъобразността на свикване с „обща покана„, разгласена по предвидения в Устава начин, въззивният съд изрично е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, а в същите е обсъдено неоспореното от ищците обстоятелство, че до тях самите са били отправени персонални покани за ОС на 22.11.2014 год., а на нарушение на членствени права на други член-кооператори, когато последното не се отразява на изискуемия кворум, съответно мнозинство за вземане на решенията, същите не могат да се позовават.Въпрос по този, кумулативно и равностойно решаващ, за отхвърляне на исковете на това основание, правен довод, касаторите не са формулирали. Формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителния селективен критерий в тази хипотеза,съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена правната норма / нито е изводима от реш.№ 695 на ТК на ВКС /, чието съдържание, като непълно, противоречиво и неясно, е провокирало противоречива съдебна практика, съответно също посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, като неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Четвъртият формулиран въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но идентично на преждеизложените съображения, не се обосновава допълнителния такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Нормата на чл.16 ал.1 от ЗК не е неясна, противоречива или непълна. Предпоставки за тълкуването й в смисъл ,че съдържанието на поканата следва да включва и информация за мястото, начина и времето за запознаване с материалите за ОС, предвид предложение четвърто на същата, не са обосновани от касаторите, нито са изводими от настоящия състав. Отделно от преждепосоченото, законосъобразността на свикване с обща покана, по начина, предвиден в чл.20 ал.2 на актуалния устав на настоящата кооперация, съобразен с многобройността на членовете й / над 2 500 /, като ефикасен и възможен начин ,е вече коментирана в решение по т.д.№ 3015 / 2016 год. на настоящия състав. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение