Решение № 9618 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2020 г.

Решение № 9618 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Областна Дирекция /ОД/ на Д. фонд /ДФ/ "Земеделие" – гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Железарова, против Решение № 3 от 07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 119/2019 г. по описа на Административен съд - С., с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.2019 г., издаден от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Р., с който е определено подлежащо на възстановяване от М. Р., публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, на основание чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8а ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.08 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /наричана по-долу само Наредба № 9/2008 г. / и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна. Подробни съображения са развити в касационната жалба и депозираната молба с характер на писмени бележки и се свеждат до неправилната според касатора преценка на първоинстанционния съд относно липсата на териториална компетентност за издателя на индивидуалния административен акт. Заявен е и претеция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на евентуално заплатения и претендиран под формата на разноски адвокатски хонорар. Ответникът – М. Р. – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Станев, по подробни съображения, изложени в пледоарията в хода по същество, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – С. е бил АУПДВ № 19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Р., с който е определено подлежащо на възстановяване от М. Р., публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, на основание чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г., ведно с лихви за забава. Фактическото основание, посочено в акта, е установеното, че икономическият размер на стопанството на подпомаганото лице е намалял чувствително - до 0 икономически единици /ИЕ/, с което е прието да е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а по съществото на спора – че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, който извод е изведен въз основа на преценка на характера на административното производство, относимите правни норми на Закона за подпомагане на земеделските производители /ППЗП/, Законът за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, респ. приложимата Наредба № 9/2008 г. и съдържанието на представената заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – С., издадена на основата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП. Изложил е съображения, че в случая органът, издал оспорения АУПДВ – Директорът на ОД на ДФ"Земеделие" – Р. е териториално некомпетентен, тъй като не се явява длъжностно лице, което с оглед териториалния обхват на упражняване на служебните му правомощия е оправомощено да издава визираните актове. Установил е, че ползвателят и неговото земеделско стопанство се намират в с. Г., общ. С., обл. Р. /безспорно е, че в гр. С. съществува ОД на ДФ"Земеделие" – С./, поради което е достигнал до извода, че Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" - Р. е упражнил права по издаване на АУПДВ, без да му е предоставена валидно власт затова. С оглед на това е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Принципно правилно се поддържа в касационната жалба, но това не е и спорно по делото и е възприето от състава на административния съд, че съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според ал. 3 на чл. 27 ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, изречение първо вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нито в чл. 27, нито в чл. 20а ЗПЗП в действащата към датата на издаването на процесния АУПДВ редакция /преди изменението в ДВ бр. 51/2019 г. и създаването на новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а, които влизат в сила на 28.06.2019 г. / е определен органът, който издава АУПДВ по реда на ДОПК. По аргумент на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП и определението в пар. 1, т. 13 ДР ЗПЗП РА е съответната администрация по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение последно ДОПК, а според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е ръководител на РА. От изложеното следва, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е компетентният орган, който да издаде АУПДВ, тъй като неговата компетентност е ограничена с чл. 166, ал. 2 ДОПК до това да определи компетентния орган, който да го издаде. Както е посочено и в мотивите на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС, възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения, първото от които е това, че никой не може да делегира правомощия, които не притежава. Въпреки непрецизността на текста на заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., според който на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" делегира на директорите на Областните дирекции да издават АУПДВ, това само по себе си принципно не обуславя извод за липсата на компетентност у издателя на акта, като се съобрази и нормата на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., съгласно която разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. То дук изложеното в касационната жалба съответства както на приложимия материален закон, така и на изложените правни изводи от състава на Административен съд – С.. Всъщност спорният въпрос по делото е един и той касае наличието на териториална компетентност на органа издал акта. От съдържанието на релевантната за казуса спрямо датата на издаване на процесния АУПДВ Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. се налага изводът, че Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие", както бе посочено по-горе е определил съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК Директорите на ОД на ДФ "Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност да издават АУПДВ по процесната мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Основният въпрос по делото е коя от 28-те ОД на ДФ "Земеделие" е териториално компетентна да издаде АУПДВ спрямо земеделски стопанин с място на дейност в област К.. Принципно правилно се сочи от касатора, че чл. 44 от УДФЗ възлага функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР на конкретно изброени Областни дирекции на ДФ "Земеделие", а не на всички 28 такива, една от които ОД на ДФ "Земеление" – Р., но не и на ОД на ДФ "Земеделие" - С., на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от УПДФЗ. Това обстоятелство обаче не води до неправилност на изводите по същество на административния съд, при положение че същият този УПДФЗ не урежда по никакъв начин териториалната компетентност на ОД на ДФ "Земеделие" по отношение на прилагане на политиката, свързана с ПРСР. Териториалната компетентност на ОД на ДФЗ е нормирана единствено в чл. 45, който касае компетентност на областните дирекции, свързана с функциите по програма "САПАРД". Както се приема в практиката на ВАС, териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа и сочи коя от еднаквите по степен структури е компетентна да администрира в зависимост от връзката между правнозначимия факт – отпаднало основание за получаване на помощ от земеделски стопанин с място на действие област С. с територията, в която се простира правомощието на определен орган. Именно в тази връзка е на лице неустановеност съобразно конктретното съдържание на издадената от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" заповед за оправомощаване и посочената правна уредба, на правомощия за Директора на ОД на ДФ "Земелие" – гр. Р. да издава АУПДВ, касатено дейност, осъществявана на територията на област С. – такива правни последици /по смисъла на чл. 166, ал. 2 изречение последно от ДОПК/ коментиралата тук заповед не е породила. Принципро няма пречка ръководителят на администрацията да посочи, а съобразно и сега действащата правна уредба да делегира правомощията по издаването на АУПДВ в случаи като процесния на конкретни държавни органи, като посочи и каква териториална компетентност да притежават съобразно структурата на Разплащателната агенция, но в конкертиката на казуса това не е сторено, а е препратено към териториална компетентност, която би следвало, но не е нормирана в действащия УПДФЗ. Не е определено (за разлика от функциите по програма "САПАРД" – виж чл. 45 от УПДФЗ) как е разпределен териториалния обхват на посочените ОД на ДФЗ по отношение на ПРСР. С оглед на това като е достигнал до извод за нищожност на оспорения акт поради липса на териториална компетентност административният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, нестрадащо от релевираният в касационната жалба порок по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за заплащане на сторените в процеса разноски. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, като същите се изразяват в заплатени адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева за касационното производство, съгласно депозирания договор за права защита и съдействие на л. 14 делото. Стореното възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на ответника за неговата прекомерност се преценя като неоснователно съобразно характера на правния спор и фактическата и правна сложност на казуса, вкл. и в аспекта на осъществената процесуална защита. По правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК за разноските следва да бъде осъден Д. фонд "Земеделие".