Решение № 466 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2017 г.

Решение № 466 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Алдо ЖВ" ЕООД срещу решение № 1483 от 11.08.2017 г. по адм. д. № 2065/2016 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация №МД-АУ-1845-1/09.03.2016 г. на гл. инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в дирекция "Местни данъци" при община Варна, в частта на установените за дружеството задължения за данъци върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци във връзка с имотите му представляващи обекти в сграда в гр. Варна на ул. "Преслав" № 49, в общ размер от 4680.17 лв. за периода 2014 г. -2015 г., описани от т. 15 до т. 28 в приложената таблица към акта, потвърден в тази част с решение №МД-РШ-052/23.06.2016 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна и е осъдено да заплати на Община Варна разноски в размер на 557,61 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че сградата е въведена в експлоатация на 11.08.2014 г., а на 22.08.2014 г. дружеството поискало да бъдат монтирани електромери, което електроснабдителното дружество отказало, тъй като в продължение на една година Община Варна, в качеството си на собственик не предприела действия по прехвърляне на собствеността на външното кабелно захранване, в резултат на което сградата е била неизползваема, въпреки, че е била въведена в експлоатация. Сградата е въведена в експлоатация на 11.08.2014 г., а близо една година по-късно, на 10.07.2015 г. обектите в нея са били електрозахранени. Неправилно съдът приел, че дружеството е следвало да подаде декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като не е знаело предварително, че имотът няма да се използва. Счита, че неправилно е определен данък сгради и такса битови отпадъци за период за който сградата не е използвана, което е било известно на общината и че общината се ползва от неправомерното си поведение. Оспорва размерът на присъдените разноски, тъй като размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния размер, определен по чл. 37 от Закона за правната помощ, а делото не е с фактическа и правна сложност. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 13.09.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 30.08.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че процесният случая попада в хипотезата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, който касае новопостроените сгради или части от сгради и предвижда, че се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им, които предпоставки са алтернативни. В случая е осъществена първата предвидена в чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ хипотеза - процесната новопостроена сграда е била въведена в експлоатация по реда, установен с чл. 177, ал. 3 от ЗУТ за което е издаден съответният удостоверителен официален документ - Удостоверението за въвеждане в експлоатация № 0-24/11.08.2014 г., на която дата дружеството е придобило в собственост процесните самостоятелни обекти в сградата в гр. Варна. Посочено е, че няма данни дружеството да е започнало ползването на тези обекти от 11.08.2014 г., но това обстоятелство не е от значение за възникване на задължението за заплащане за тях на съответните ДНИ и ТБО от началото на следващият месец, т. е. от 09. 2014 г. За законосъобразността на АУЗД в оспорената част е без значение твърдяното от данъчно-задълженото лице обстоятелство, че тези самостоятелни обекти в сградата не са били фактически използвани през 2014 г. и през 2015 г. За неотносимо е прието възражението, че сградата и обектите в нея не са била електрозахранени до 10.07.2015 г., когато е съставен констативния протокол от "Енерго-Про Мрежи" за монтирането на електромерите на отделните обекти в сградата. След като това не са обстоятелства, които да са препятствали издаването на 11.08.2014 г. на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата с построените самостоятелни обекти в нея, те не променят законосъобразността на извода в АУЗД, че за тези обекти за дружеството е възникнало от 01.09.2014 г. задължение за заплащане на ДНИ. След като тези факти и обстоятелства, свързани начина на електроснабдяване на отделните самостоятелни обекти в новопостроената сграда са причината да не се използват значително време след въвеждането им в експлоатация през август 2014 г., дружеството е имало правната възможност с декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ да поиска да бъде освободено от заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. Размерът юрисконсултското възнаграждение е определен с оглед приложимите разпоредби на ДОПК, към които препраща чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 161 от ДОПК на ответника са присъдени разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение на един адвокат, определено съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36 от ЗА визира Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от която минималния размер на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. В съдебното производство материалния интерес е 4680, 17 лв., с оглед на който размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен на 557, 61 лв. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, разгледал е възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-1845-1/09.03.2016 г. на гл. инспектор на "Контролно–ревизионни дейности" в дирекция "Местни данъци" при община Варна е законосъобразен. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не следва да плаща ДНИ и ТБО, защото новопостроената жилищна сграда реално не е ползвана по независещи от него причини. Жалбоподателят в качеството на собственик на сградата е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради, се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. В чл. 13 от ЗМДТ е посочено, че данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. От доказателствата по делото е видно, че недвижимият имот е въведен в експлоатация през 2014 година, за което е издадено удостоверение № 0-24/11.08.2014 г. за въвеждане в експлоатация и от този момент се счита, че сградата е завършена, независимо дали е започнало реалното й ползване. Външното кабелно захранване е въведено в експлоатация с разрешение за ползване № 263/11.10.2004 г. за извършването на строително- монтажните работи по изграждането на сградата, след което на 11.08.2014 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Представени са и доказателства, че процесната сграда е напълно завършена през 2013 г., съгласно издадения технически паспорт № 0-32/2013 г. В този смисъл се явяват ирелевантни твърденията на жалбоподателя от кога реално сградата е започнала да се ползва. Правилен е и доводът на съда, че ако сградата не е била използвана дълго време след въвеждането й в експлоатация, жалбоподателят е имал възможност да подаде декларация по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, което не е пречка по-късно да заяви започване на ползването на сградата. Обстоятелството, че не са били уредени договорни отношения с общината не влияе на публичните задължения за плащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че несвоевременното прехвърляне на собствеността върху външното кабелно захранване от общината, с коята са били в договорни отношения, дава основание да не се заплащат публичните задължения за данъци и такси. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно са присъдени разноските по делото, като размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение е определен на основание на чл. 161, ал. 3 АПК. Неоснователни са доводите, че е следвало да се определи по чл. 37 от Закона за правната помощ. На ответната страна следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на същото основание и в същия размер.