Определение № 9050 от 28.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Трент“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, с управител С. Стоянова, против Определение № 296 от 12.05.2023 г., постановено по адм.д.№241/2023 г. на Административен съд- Стара Загора. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на решаващия съдебен състав относно процесуалната недопустимост на първоначалната жалба. посочва се, че удължаването срока на концесията е правоотношение, което е резултат от смесен фактически състав- влязъл в сила индивидуален административен акт- решение на Министерския съвет и сключено въз основа на него допълнително споразумение към концесионния договор. Това решение според жалбоподателя не представлява гражданско правно волеизявление, отправено към равнопоставен субект за изменение на съществуващо облигационно отношение, а индивидуален административен акт и властнически акт на държавно управление. Претендира отмяна на оспорения съдебен акт и връщане делото на Административен съд – Стара Загора с указания за насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание. Ответникът – Министерски съвет, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба, като с писмен отговор по реда на чл. 232 от АПК пледира за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване обжалваното определение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Трент“ ЕООД против Решение № 178 на Министерския съвет от 10 март 2023 г. за даване на съгласие за продължаване на договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - варовици, от находище „Исенов връх“, разположено в землището на [населено място], община Стара Загора, област Стара Загора, сключен на 25 декември 2010 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и „ПИ ЕС АЙ“ АД - гр. Стара Загора, с правоприемника на концесионера, за даване на съгласие за изменение на концесионния договор и за отправяне на предложение до концесионера за изменение и допълнение на концесионния договор и за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия, в частта му по т.2, т.8.2.1. и 8.2.4., и е прекратено производството по делото. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че според нормативната уредба не се касае за административноправни отношения между страните по договора за концесия, като по този начин и решението в оспорената му част няма характер на властническо волеизявление на административен орган, поради което и не е налице годен за оспорване акт. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. С т. 7 от решението на МС се дава разрешение на „Трейс БГ“ ЕООД- гр. София, да прехвърли на „ТРЕНТ“ ЕООД - гр. Стара Загора, изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - варовици, от находище „Исенов връх“, като в тази връзка с т. 9 от Решението се оправомощава министъра на енергетиката да сключи с „Трейс БГ“ ЕООД - гр. София, и с „ТРЕНТ“ ЕООД - гр. Стара Загора, допълнително споразумение за продължаваме на концесионния договор с правоприемника на концесионера, за изменение и допълнение на концесионния договор и за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия, в едномесечен срок от уведомяването им за това решение. С оспорената т. 2 от решението се дава съгласие за изменение на договора за предоставяне на концесия, чрез удължаване на определения срок с 15 години, считано от 25.12.2020 г. Според оспорените т. 8.2.1 и т. 8.2.4, в допълнителното споразумение по т. 9, за „ТРЕНТ“ ЕООД- гр. Стара Загора трябва да бъдат включени задължения за сключване на договор за доверителна банкова сметка със специално предназначение за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи - в срок до 30 дни от датата на подписването на допълнителното споразумение по т. 9 и за внасяне в доверителната банкова сметка със специално предназначение на дължимите суми за 2021 г., за 2022 г. и за 2023 г. - в срок до 30 дни от датата на съгласуването на проекта по т. 5.2 (измененията на цялостния работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за срока на удължаването на концесионния договор). Не се спори между страните по делото, че решението на МС в оспорената му част има за предмет изменение и допълнение на вече сключен концесионен договор - продължаване на срока на предоставената концесия с правоприемника на концесионера, прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия и включване на клаузи, създаващи задължения за прехвърлителя и приобретателя, чрез сключване на допълнително споразумение към вече сключения концесионен договор. Възражението на жалбоподателя, че решението на Министерски съвет представлява индивидуален административен акт и властнически акт на държавно управление и предопределя клаузите на допълнителното споразумение към концесионния договор, не намира опора нито в приложимия специален закон – Закон за подземните богатства /ЗПБ/, нито в Закона за концесиите /ЗК/. Законодателят не е дефинирал в посочените два закона концесионния договор като административен договор и не е предвидил обжалване по реда на АПК и съответно разрешаване на споровете по повод изпълнението или изменението на този вид договори пред административните съдилища. Нещо повече, в чл. 71 от ЗПБ, както и в чл. 154, ал. 1 от ЗК изрично е регламентирано, че за неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Процедурата по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства се осъществява чрез смесен фактически състав, който включва административноправна и гражданскоправна фаза. Производството за предоставяне на концесията се открива с решение на Министерския съвет и приключва с решение за предоставяне на концесията, което се приема от същия орган. Административноправната фаза приключва с влизане в сила на решението за предоставяне на концесия, след която започва втората фаза, обединяваща всички отношения между концедента и концесионера по сключване, изменение, изпълнение и прекратяване на концесионния договор. Втората фаза включва гражданскоправни договорни отношения и всички спорове във връзка със сключването, изменението, развалянето или прекратяването на действащ концесионен договор се решават по общия ред, а не по реда на АПК, защото касаят облигационни договорни спорове. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, този вид спорове не се разрешават от административните съдилища по реда на АПК, защото не е приложима нормата на чл. 19ж АПК, доколкото в случая не е налице изискването на чл. 19а, ал. 1 АПК, регламентиращо сключването на административен договор да е предвидено в специален закон. Законодателят не е дефинирал в нито един от двата закона- ЗПБ и ЗК, концесионния договор като административен договор и не е предвидил обжалване по реда на АПК и съответно разрешаване на споровете по повод изпълнението или изменението на този вид договори да се осъществява пред административните съдилища. При това положение, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане, на основание чл.159, т.1 от АПК, поради липсата на годен за оспорване акт и е прекратил образуваното съдебно производство като недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,