Определение № 862 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 305/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. К. С. чрез представител адв.С. И. срещу решение № 165 от 17.11.2011г по гр.дело № 429/2011г. на Варненски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 06.01.2011г по гр.д.2470/2010г на Варненски окръжен съд ,по уважен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС, за поставяне под запрещение. В приложеното към жалбата изложение се поставя въпрос дали душевната болест сама по себе си е достатъчно основание да се постави човек под пълно запрещение и се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, постановено е решение в противоречие с практиката на ВКС. По основанието не е изтъквана задължителна практика ,не са приложени и съдебни решения ,но е посочено приетото в решение № 774/06.11.2009г по гр.д№937/08г на ВКС ,че психическо или интелектуално затрудниние не е достатъчно само по себе си. Като процесуален въпрос се поставя задължението на съда да обсъди доказателствата и всички доводи ,като и тук се твърди противоречие със задължителна практика (ТР № 1 /2001г ОСГК ) .Сочи се чл. чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В отговор ответника по жалбата С. К. С., който е ищец по делото, оспорва да е налице основание за допускане до обжалване ,Сочи и коментира съдебна практика ,вкл. ППВС №5/79г ,с която обжалваното решение е съобразено. След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението въпрос, дали душевната болест сама по себе си е достатъчно основание да се постави човек под пълно запрещение, има установен отговор в съдебната практика и той е отрицателен ,тъй още с указанията по ППВС №5/79г е изяснен двойния критерии- медицински и юридически. Обжалваното въззивно решение не е дало основание за довод ,че при решаващата дейност е игнориран вторият критерии, или че Варненски апелативен съд счита наличието на заболяване за достатъчно, за да се наложи пълно запрещение.Привързването на постановеното решение към подобна преценка на страната, не държи сметка за съдържанието на изложените от съда съображения. В случая съдът е обсъдил обстоятелствата, указани в задължителната тълкувателна практика, за да формира извод по основанието на иска .Отговорено е и на доводите, поддържани от ответната защита, които са били свързани с установеното по делото - в каква насока и до каква степен запретената се самообсужва, пазарува, помага в домакинството и пр. Тук съдът е изтъкнал ,че стереотипните действия не правят лицето дееспособно дори в ограничена степен, тъй като изтъкваните са от компетентността на едно малолетно дете, например на 12 години. При настоящето съдържание на решението, без връзка с него са и доводите за противоречие с общите, задължителни процесуални правила .Преформулира се касационно оплакване и въпросът се изчерпва с него, предпоставен от теза за процесуално нарушение. Процесуалните действия на съда в настоящия случай не са в противоречие с тълкувателната практика. Преценката на онези доказателствени средства и гласни свидетелства, които спецификата на иска и прилагането на чл. 5 от ЗЛС предпоставя, са ангажирани и обсъдени по настоящето дело. Аргументиран е медицинският и социалният критерии за налагане на органичаващ дееспособността режим, преценка има и по двата критерия, аргументирано е и защо този режим следва да е пълен, а не ограничен. Решението е съобразено с константно формираното в практиката на ВКС разбиране в кои случаи и при какви обстоятелства искът по чл. 5 от ЗЛС може да бъде успешно проведен за поставяне на лице под пълно запрещение, основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и по двата въпроса. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.