Определение № 8836 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ц. Г., чрез процесуален представител, против определение №1033 по входящ номер №1306 от 27.05.2025г., от 20.06.2025г. по адм. дело №72/2025г. на Административен съд-Перник /АС-Перник/, с което на осн. чл.248, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК е отхвърлено искането на А. Ц. Г., чрез пълномощника й адвокат Х. Стойкова от АК-София, за изменение на Решение №791 от 12.05.2025г., постановено по адм.д.№72 по описа за 2025г. на АС-Перник, в частта му за разноските, като неоснователно. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмено становище чрез процесуален представител оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за производството пред АС-Перник. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, АС-Перник в производство по чл.248 ГПК е приел, за установено, че подадената от частната жалбоподателка молба, е изпратена по електронен път на 28.04.2025г. до АС-Перник на електронната поща на съда Pernik-adms@justice.bg, от адрес на електронна поща: [електронна поща] в 12.52 часа, с която са представени списък с разноските (инкорпориран в молбата, подписана с КЕП), копие на договор за правна защита и съдействие, заверено за вярност с оригинала с КЕП на пълномощника на жалбоподателя, която молба във вид на електронно писмо е препратена по силата на вътрешните правила за работа в администрацията, на електронната поща на деловодството на АС-Перник в 13:38ч., съответно регистрирано в деловодната система в 13:53ч.- след приключване на съдебното заседание по делото. Съдът е посочил, че с Решение №791 от 12.05.2025г., постановено по адм.д.№72 по описа за 2025г. на АС-Перник, съдът е осъдил ДФЗ да заплати на Г. сума в размер на 10лв., представляващи съдебни разноски по делото за заплатена ДТ в размер на 10лв., а искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар е отхвърлено с мотив, че сумата е претендирана след приключване на съдебното заседание. Съдът е счел, че посочената по-горе молба с приложени към нея доказателства, свързани с искания, преклудиращи се до приключване на устните състезания по делото, освен че не са представени присъствено, не са предоставени на съда и в разумен срок, такъв, че с оглед начина на депозирането им да се даде възможност на адресата на електронното изявление да узнае за съдържанието му непосредствено след получаването му, като молбата и придружаващите я доказателства са депозирани по електронен път само 8 минути преди началото на съдебното заседание и при липса на данни и доказателства за наличието на обективни причини за това. На следващо място съдът е приел, че приложеното към искането копие на частен документ-договор за правна защита и съдействие, не съдържа никаква дата, пък било то и достоверна, и предхождаща датата и часа на приключване на устните състезания- 28.04.2025г., 13.22 часа, съответно не може да се противопостави на насрещната страна, поради което не удостоверява по надлежния ред направените разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че подадената от частната жалбоподателка молба, съдържаща доказателства за сторени разноски-адвокатски хонорар е изпратена по електронен път на 28.04.2025г. до АС-Перник на електронната поща на съда Pernik-adms@justice.bg( електронен адрес на АС-Перник по см. на §1, т.23 от ЗЕУ), от адрес на електронна поща: [електронна поща] в 12.52 часа, и е получена от АС-Перник на посочените дата и час, а насроченото ОСЗ по делото е проведено на 28.04.2025г. в 13.10ч. и е приключило в 13.22ч. При тези данни неправилен е извода на съда за преклудиране на искането за присъждане за разноски, защото същото е сторено до датата на приключване на устните състезания по делото, по аргумент на чл.18а, ал.1, ал.2 и ал.5 АПК (в приложимата редакция), чл.20 ЗЕУ и чл.10, ал.1 ЗЕДЕУУ. Липсва изискване в процесуалния закон искането да се предяви присъствено в съдебната зала. В противоречие с приложимите процесуалните норми, съответно при ирелевантност на визираната от съда норма на чл.11 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (неправилно посочен като ЗЕДЕП) е възприетата от съда необходимост от предоставяне на данни за сторени разноски в „разумен срок“, даващ възможност на адресата на електронното изявление да узнае за съдържанието му непосредствено след получаването му. В случая относимите документи не са докладвани на състава до приключване на устните състезания по делото на 28.04.2025г., но несъмнено решаващия състав е узнал за съдържаните на процесната молба и приложените към нея документи непосредствено след като ги е получил, същия е запознат с датата и часа на изпращането и получаването им в АС-Перник, поради което и предвид датата на подаването им е трябвало да ги цени с оглед съдържащите се в тях релевантни за спора факти. Без значение са причините ( обективни или не) наложили подаването на документите в процесния времеви момент, след като той е преди приключване на устните състезания по делото, а в случая дори преди началото на откритото съдебно заседание по делото. На следващо място неправилно е заключението на съда относно неудостоверяване по надлежния ред на направените разноски от частния жалбоподател за адвокатско възнаграждение. По делото е налице договор за правна защита и съдействие между А. Г. и адвокат Х. Стойкова с предмет оказване правна защита и съдействие по делото, с отразено договорено възнаграждение 2270лв., платени на клиента при подписване на договора. Неотносимо към релевантния за установяване факт на заплатено адвокатско възнаграждение е отразяването на дата върху договора за правна помощ, защото датата не е задължителен реквизит на този договор, имащ отношение към доказване на този факт след като същия не е оспорен от договарящите страни. В този смисъл не е необходимо „противопоставяне“ на насрещната по спора страна, защото същата дори след постановяване на съдебния акт по спора разполага с необходимите процесуални способи за защита по отношение възлагането на разноски, включително относно техния размер в хипотеза на прекомерност. При тези факти, обжалваното определение трябва да се отмени като неправило, като предвид своевременно заявената претенция за разноски на жалбоподателя по делото пред първата инстанция, сторени на адвокат за оказване на правна помощ, доказани в размер на 2270 лева, при неуважено предвид фактическата и правна сложност на делото и приложимите разпоредби на ЗПЗП вр. чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възражение по чл.78, ал.5 ГПК сторено от ответната по делото страна, като Решение №791 от 12.05.2025г., постановено по адм.д.№72 по описа за 2025г. на АС-Перник, в частта му за разноските следва да се измени, и Държавен фонд земеделие бъде осъден за заплати на А. Ц. Г. сума в общо в размер на 2280 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 2270 лева заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие с адвокат Х. В. Стойкова. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение