Решение № 160 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 698/2009 г.

Настоящата инстанция е сезирана с частна жалба от Р. Р. – граждански ищец по ВНОХД № 120/09 год. по описа на САС, срещу две разпореждания от 05.10.09 год. на докладчика по делото. С първото е върната като просрочена жалбата му, вх. № 2249/0210.09 год. срещу постановеното на 28.07.09 год. решение № 317/09 по делото, а с второто – молбата му вх. № 2250/02.10.09 год. за възстановяване на срока за обжалване е приложена към първата. Макар и юридически неиздържана жалбата ясно очертава възражението на Р., насочено към липсата на произнасяне по реда на чл. 186, ал.6 НПК от страна на съда. Становището на ВКП е, че касационната жалба срещу решение № 317/09 год. на САС по ВНОХД № 120/09 год. е подадена извън преклузивния срок по чл. 350, ал.2 НПК, а причините за пропускането му не са уважителни. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят не спори, че е пропуснал срока по чл. 350, ал.2, вр. чл. 340, ал.2 НПК да атакува по същество постановеното по делото въззивно решение. В деня, в който му е върната жалбата на осн. чл. 351, ал.4, т.2, вр. чл. 350, ал.2 НПК, същият е подал молба с основание чл. 186, ал. 2 НПК. По силата на чл. 186, ал.6 НПК съдът е бил длъжен да се произнесе по същата в съдебно заседание с призоваване на страните. Вместо това, с разпореждането си докладчикът по делото е приложил молбата към „основната” жалба и делото е изпратено на настоящата инстанция за произнасяне по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Визираното нарушение налага образуваното пред настоящата инстанция НЧД да бъде прекратено и делото да се върне на Софийски апелативен съд за разглеждане на искането по реда на чл. 186, ал.6 НПК, при което да се преценят сочените от жалбоподателят Р. причини за пропуснатия срок. Водим от горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,