Решение № 3998 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 151/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител Д. Брайкова, против решение №1717 от 02.12.2025г., постановено по адм. дело №238/2025г. от Административен съд - Ямбол, с което по жалба на "Дянкови АСД" ООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите обвързани с площ за кампания 2023г. с изх. № 02-280-2600/1480 от 01.06.2025г., в частта на постановен отказ за плащане по интервенция "Еко схема за намаляване използването на пестициди" (Еко - НИП) за сума в размер на 47 507,36лв. и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2023г. с УИН28/130723/12696 в отменената част. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му, алтернативно изменението му в частта за разноските, поради прекомерност и намаляването им. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - "Дянкови АСД" ООД, чрез адв. Д. Москова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с жалба от "Дянкови АСД" ООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансов подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ изх. № 02-280-2600/1480 от 01.06.2025г., в частта му на извършено намаление и отказ за оторизиране на исканата сума по "Еко схема за намаляване използването на пестициди" (Еко - НИП) в размер на 47 507,36лв. За да се произнесе по спора и отмени оспореното УП в частта на отказ за оторизиране на сумата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. От съдържанието на оспореното УП, относимите към съответната интервенция "Еко - НИП" таблици и пояснения към тях, съдът е установил, че причината за обжалвания отказ от изплащане на сумата е закупен от земеделския производител тотален хербицид, съдържащ глифозад - Тайфун СК, който е неподходящ за практика 1 и неизпълнено изискване на чл.41, ал.1 от Наредба №3 от 10.03.2023г. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, фактури за закупени ПРЗ, включително и Тайфун СК, дневници за проведени растителнозащитни мероприятия, уведомления за извършени мероприятия в системата beeueepers, съдът е стигнал до извод, че заявените от земеделския производител площи не са третирани с този препарат. В подкрепа на тези изводи, съдът е приел и представените по делото годишни инвентаризационни описи и сравнителни ведомости за 2023г., както и представеният Материален аналитичен регистър на дружеството, от които е приел за доказано, че закупеният препарат Тайфун СК изобщо не е изписан и съответно не е прилаган в стопанството на жалбоподателя. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ в съвкупност с описаните по - горе писмени доказателства, съдът е стигнал до извод, че този продукт все още е налице в складовете на земеделския производител, което потвърждава изводите, че не е използван за третиране на заявените площи. По тези съображения, съдът е приел, че административният орган не е изяснил в пълнота релевантните към спора факти и обстоятелства в нарушение на чл.35 от АПК, което е довело до недоказаност на материалноправното основание за недопустимост за подпомагане, поради което е отменил постановеният отказ като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка и верен и последователен анализ на представените по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с приетото и неоспорено заключение на СТЕ, съдът е стигнал до правилни и законосъобразни изводи за недоказаност от страна на органа на посоченото в УП основание за постановения отказ. Фактическите основания за постановения отказ, посочени в УП намират своето правно основание в разпоредбата на чл.88, т.7 от приложимата Наредба №3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. Разпоредбата предвижда, че ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл.1, ал.2, когато т.7 - кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора. Критериите за допустимост за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са посочени в разпоредбата на чл.41, ал.1, т.1 и/или по т.2 на глава Втора от Наредба №3/2023г., съгласно която допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: т.1 при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и/или т.2 при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). В оспореното УП, административният орган е приел за неизпълнено изискването по чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотален хербицид, включително съдържащи глифозат, поради представен от земеделския производител разходооправдателен документ и деклариран в декларация по чл.46 от Наредбата закупен продукт Тайфун СЛ - тотален хербицид. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредбата е предвидено, че земеделските практики по ал.1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита, не може да обуслови извод, че закупеният продукт - тотален хербицид, за който е представен разходооправдателен документ е приложен при отглеждане на заявените култури по смисъла на чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата. Закупуването на продукта от земеделския производител и представянето на документ не е равнозначно на прилагането му върху отглежданите култури, каквито изводи е направил административния орган в оспореното УП. На следващо място представянето на разходооправдателен документ за закупен продукт - тотален хербицид, не освобождава органа от задължението да извърши проверка и установи прилагането на този продукт върху заявените за отглеждане култури. Правилно от извършеният анализ на събраните по делото писмени доказателства, които е ценил в съвкупност със заключението на вещото лице, съдът е стигнал до верни изводи за недоказаност на установената недопустимост за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди и прилагането на закупеният продукт Тайфун СЛ върху заявените от земеделския производител култури по чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата. Представените по делото доказателства налагат категоричен извод, че закупеният продукт тотален хербицид, все още е наличен в стопанството на дружеството на склад, заприходен и неизписан за прилагане в стопанството на дружеството. Налага се извод, че изпълнителния директор на ДФЗ не е доказал съществуването на фактическото основание, посочено в УП, а именно прилагане на продукт за растителна защита върху заявените за отглеждане култури в нарушение на чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата, което от своя страна сочи на липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 88, т.7 от същата за отказ на заявеното подпомагане по екосхемата. Изложените в оспореното решение мотиви се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Правилно с оглед доказателствата по делото, съдът е стигнал до извод, че административният орган е издал оспореното писмо при неизяснени факти и обстоятелства и отменил оспорения акт, в частта на постановения отказ и с оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Няма пречка с оглед установяване критериите за допустимост за подпомагане по чл.41 и спазване изискването за неприлагане на ПРЗ, които са тотални хербициди, органа да извърши допълнителни проверки и да изиска от ЗП допълнителни доказателства, освен представените разходооправдателни документи за закупуване, включително и да извърши проверка на дневниците за проводени растителнозащитни мероприятия. Решението като правилно, постановено при липсата на сочените в жалбата касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. Искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.176а, ал.4 АПК, инкорпорирано в касационната жалба настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно. Процесуалния представител на ДФЗ е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, което в оспореното решение, АС - Ямбол е отхвърлил като неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на спора, проведени три открити съдебни заседания по делото на които е присъствал процесуалния представител на дружеството, обема на правната помощ оказан от адвоката, изготвена и изслушана СТЕ, съдът намира, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен и е справедлив и обоснован, както и съответен на достойнството на адвокатската професия. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВАС, че делата по ЗПЗП са без материален интерес не се споделя от настоящия съдебен състав. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 4400лв. е определено в договор между адвоката и клиента от 06.06.2025г. и същото не е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната правна защита и съдействие от упълномощения адвокат. Искането е неоснователно и се оставя без уважение. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски, ДФЗ следва да заплати на "Дянкови АСД" ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1022 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.12.2025г., заплатено в брой. Възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно., предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, оказаната правна защита и съдействие от адв. Москова, изготвен отговор на касационната жалба и писмено становище и липсата на мотивирано възражение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, изм. ДВ, бр.17 от 13.02.2026г. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение