Решение № 1243 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2008 г.

Решение № 1243 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по подадена от директора на ТД на НАП гр. Варна касационна жалба, срещу решение № 242 от 1.07.2008 г. на Великотърновски административен съд, постановено по адм. д. № 116 по описа за 2008 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 030Г6135/23.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 52/5.11.2007 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с който на Йова Петкова Проданова-Хаджолян от гр. Варна, е установено задължение за данък върху дохода в размер на 681,21лв. главница и 26,39лв. лихви за 2006 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване е, че жалбоподателката не доказала навреме и с годни доказателствени средства правото си на данъчно облекчение по чл. 28 ЗОДФЛ , поради извършване на дарение в полза на лице с увреждания. Ответникът по касационната жалба - Йова Петкова Проданова-Хаджолян от гр. Варна оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация, с който е прието, че не е налице основание за ползване на данъчно облекчение за дарение по чл. 20, ал. 6 вр. чл. 28, ал. 1 ЗОДФЛ , извършени са корекции в данъчната декларация на г-жа Проданова и е определена дължима сума за довнасяне след корекцията в размер на 681, 21лв. Жалбоподателката подала ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ като е декларирала получен доход през 2006 г., включително данъчно облекчение за дарение - 2 065лв., като към декларацията са били приложени експертно решение на ТЕЛК на лицето, в полза на което деклараторката е извършила дарение и договор за дарение в размер на 1 800лв. от 14.09.2006 г. В съдебното производство е представен и втори договор за дарение в полза на същото лице от 28.04.2006 г. за сумата от 850лв. При проверката органа по приходите е установил, че срокът на валидност на експертното решение от 25.10.2000 г. е до 1.10.2003 г. и преходното правило на § 3 от ПЗР на Закона за здравето (в сила от 1.01.2005 г.) не се прилага за случая и доколкото за бенефициента на дарението не е доказано, че е лице с увреждания жалбоподателят няма право на данъчно облекчение по чл. 28 ал. 1 б. "е" вр. чл. 20 ал. 6 и 7 ЗОДФЛ . Съгласно чл. 20 ал. 7 ЗОДФЛ (в приложимата му за 2006 г. редакция) формираната по реда на ал. 6 данъчна основа за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения се намалява с облекченията за дарения, направени при условията и по реда на чл. 28, в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви "а" - "м". Чл. 28 ал. 1 т. 1 б. "е" ЗОДФЛ третира подпомагане на социално слаби, хора с увреждания, деца с увреждания или без родители. Тълкувайки нормата на §3 от ПЗР на ЗЗ, първоинстанционният съд правилно е приел, че тя не изисква срокът на определената трайно-намалена работоспособност да не е изтекъл към момента на влизане на закона в сила (01.01.2005 г.). Посочената норма гласи, че лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Ползващият се от направените дарения г-н Димитров е бил с определена степен на трайно намалена работоспособност и е бил навършил 65-годишна възраст още към момента на издаване на експертното решение на ТЕЛК през 2000 г. При липса на легално определение на "хора с увреждания" по ЗОДФЛ , съдът правилно е взел предвид нормата -определение на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ДР на ЗИХУ). Обоснован на събраните по делото доказателства е фактическия извод, че направените дарения са в полза на лице с увреждания по смисъла на посочената норма, регламентираща данъчно облекчение следва да се тълкува и прилага стриктно. Разпоредбата намира приложение във всички случаи на направено дарение в полза на хора с увреждания, независимо дали се касае за временни или трайни такива по смисъла на § 1, т. 1 или 2 от Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗОДФЛ в приложимата редакция на закона към 31.12.2005 г., данъчно облекчение се ползва при условие, че дарението е в полза на хора с увреждания. Следователно, законът има предвид не само хората с трайни увреждания по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ), а именно лица, които в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане са с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто, но и такива с временни увреждания (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ "Увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид), стига това увреждане да е налице към момента на дарението. Правилно съдът е приел, че от представеното ЕР на ТЕЛК се установява, че поводът за експертизата е социални придобивки и, че надареното лице е с увреждания по см. на чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗОДФЛ . Независимо от обстоятелството, че срокът на представеното експертно заключение на ТЕЛК е изтекъл преди 1.01.2005 г., правилно съдът е приел, че то е доказателство относно наличието на "увреждане" у лицето, адресат на дарението. Предвид тези данни лицето, в чиято полза е направено дарението, безспорно е от кръга лица, имащи качеството "хора с увреждания", и попада в хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "е" ЗОДФЛ. Относно разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗОДФЛ , на която се е позова касаторът в жалбата си, настоящият състав счита, че същата е неприложима в конкретния случай. Последната се прилага по отношение на лица с трайно намалена работоспособност, за които са установени данъчни задължения, а не по отношение на трети за тях лица, каквато се явява жалбоподателката по настоящото дело. В случая дарението на парични средства е извършено в полза на лице с увреждане. Налице е и договор за извършеното дарение на датата, на която средствата са получени от надарения. От така направените волеизявленията на страните се установява, че паричната сума е предоставена от дарителя и приета от надарения при подписване на договорите за дарение. Изявленията в касационната жалба, имащи смисъл на оспорване на представените договори за дарение по отношение на автентичност и истинност на удостоверените обстоятелства на получаване на дарените суми, са направени късно-предвид характера на касационното производство, в което има забрана за нови фактически установявания. При така установеното пред първоинстанционния съд, доказано е, че за дарителката са налице предпоставките на чл. 20 ал. 7 вр. чл. 28 ал. 1 т. 1 б. "е" ЗОДФЛ за ползване на претендираното данъчно облекчение. Като е достигнал до същият извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242 от 1.07.2008 г. на Великотърновски административен съд, постановено по адм. д. № 116 по описа за 2008 г. Решението не подлежи на обжалване.