Определение № 5962 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3305/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д., чрез пълномощник адв. К. Г. от САК против въззивно решение № 7023/18.12.2024 г. постановено по в.гр.д. № 11272/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение е отменено решение № 12183/10.07.2023 г., по гр. д. № 29873/2022 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД, [населено място], искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от Закона за водите и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и е признато за установено, че К. Д. Д., не дължи на ищеца сумата от 9223,53 лв., представляваща главница за извършени ВиК услуги, доставени в имот, находящ се на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] в периода от 14.11.2017 г. до 23.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 440,50 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2018 г. до 22.08.2021 г., като вместо това е признато за установено, че К. Д. Д., дължи на „Софийска вода“ АД, [населено място], сумата в размер на 2120,45 лв., представляваща главница за извършени ВиК услуги, доставени в имот, находящ се на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] в периода от 30.12.2018 г. до 23.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 142,62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.12.2018 г. до 22.08.2021 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение, намира за установено следното: Предмет на въззивно обжалване пред Софийски градски съд е било, цялото решение № 12183/10.07.2023 г. постановено по гр. д. № 29873/2022 г. на Софийски районен съд, включително и в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените искове: по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за горницата над 2120,45 лв. до размера от 9223,53 лв. и по чл.86 ЗЗД за горницата над 142,62 лв. до размера от 440,50 лв. В мотивите на атакуваното решение, въззивният съд изрично е изложил съображения, въз основа на които е извел извод, че отговорността на ответника следва да се ангажира за 1/2 от целия дълг. След което е приел, че позоваването на погасителна давност, изтекла за част от процесните вземания е основателно. Въз основа на заключението на вещото лице по комплексната съдебно – счетоводна и техническа експертиза, в частта с която е изчислен размера на целия дълг при наличие на погасени по давност суми, е приел, че общо задълженията за имота възлизат на 4240,91 лв. за главницата и 285,24 лв. за лихвата за забава, респ. отговорността на ответника се разпростира за 1/2 от така определените суми, и дължи плащане съответно на 2120,45 лв.- главница и 142,62 лв.- лихви. Приел е, че въззивната жалба е частично основателна, респ. че първоинстанционното решение е частично правилно, поради което следва да бъде изменено съобразно гореизложеното. Тази формирана от въззивния съд воля е неточно изразена в диспозитива на решението му по делото, доколкото начина по който е формулиран същия сочи на отмяна изцяло на първоинстанционно решение, след което е налице произнасяне само за част от претенцията заявена по делото – признато е за установено, че К. Д., дължи на „Софийска вода“ АД, сумата в размер на 2120,45 лв., представляваща главница за извършени ВиК услуги, доставени в имот, находящ се на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] в периода от 30.12.2018 г. до 23.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 142,62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.12.2018 г. до 22.08.2021 г. В диспозитива липсва произнасяне по предявените искове над горепосочените размери до размера на заявената от ищеца претенция. Всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението представлява явна фактическа грешка. Такава грешка е пропускът да се отрази в диспозитива на съдебното решение волята на съда личаща от мотивите му. Поправката на очевидната фактическа грешка се извършва по реда на чл.247 ГПК от съда постановил съдебния акт, както по инициатива на съда, така и по молба на страните. Допуснатата от Софийски градски съд очевидна фактическа грешка - погрешното посочване в диспозитива на решението формираната, а следователно и налична воля на съда по отношения на част от предмета на делото, води до невъзможност за проверка на правилността на обжалваното въззивно решение. Предвид изложеното съдът счита, че констатираната очевидна фактическа грешка в атакуваното решение, първо следва да бъде отстранена от въззивния съд, и едва след това делото, ведно с жалбата, бъде върнато за произнасяне от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение