Определение № 145 от 15.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 117/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №213,постановено на 25.11.2010г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№1407/2010г. е оставена без разглеждане молбата на Д. В. И. и И. Ж. И. за отмяна на влезлите в сила решение от 06.01.1993г. по гр.д.№2126/1992г. на В. районен съд,Х състав,решение от 11.03.1993г. по гр.д.№102/1993г. на В. окръжен съд,решение №436/02.08.1994г. на ВС,ІV ГО по гр.д.№1034/1993г. и решение №20/09.04.1996г. по гр.д.№780/1995г. на ВС,петчленен състав. Определението е обжалвано от И. Ж. И. и Д. В. И. с оплаквания,че същото е недопустимо,постановено в нарушение на материалния и процесуален закон,необосновано и неправилно.Поддържат,че не е налице правна норма,която да забранява подаването на молба за отмяна и обстоятелството,че едно решение вече е било предмет на отмяна не дава основание за забрана то да бъде предмет на отмяна на друго основание. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат само онези влезли в сила съдебни актове,които се ползуват със сила на пресъдено нещо или преграждат по-нататъшния ход на производството. В случая решение от 06.01.1993г. по гр.д.№2126/1992г. на В. районен съд и от 11.03.1993г. по гр.д.№102/1993г. на В. окръжен съд са отменени по реда на чл.225 и сл. ГПК/отм./,т.е. не съществуват в правния мир като съдебни актове,разрешаващи спора по същество,поради което правилно е прието,че не подлежат на отмяна по реда на чл.303 ГПК. По отношение на производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове приложение намира редът,установен в процесуалния закон, действуващ към момента на възникване на основанието за отмяна. В случая обстоятелството,за което се твърди,че е новооткрито,е осъществено през 1981г.,т.е. преди влизане в сила на решението,чиято отмяна се иска, поради което следва да се приеме,че приложение намира съдопроизводственият ред,действувал към момента на влизане на това решение в сила. Решение №436/02.08.1994г. по гр.д.№1034/1993г. на ІV ГО на ВС е влязло в сила на 02.05.1994г. при действието на ГПК/отм./, поради което правилно тричленният състав на ВКС,ІІ ГО в обжалваното определение е приел,че по отношение на сроковете за подаване на молба за отмяна приложение следва да намери разпоредбата на чл.232 ГПК/отм./. Установеният в тази разпоредба пределен едногодишен срок е изтекъл на 02.05.1995г. И тъй като молбата за отмяна е подадена след изтичането на срока, предпоставките за разглеждането й по същество не са налице,като обстоятелството дали срещу същото решение вече е била подавана молба за отмяна или не в случая е ирелевантно.В. подадена молба за отмяна може да бъде разгледана по същество,но само ако е подадена при спазване на установения в ГПК срок. Подадената от И. Ж. И. и Д. В. И. частна жалба е неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение