Определение № 452 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 79/2024 г.

Производство, образувано по частна жалба от Ж. Гаджалова с адрес в гр. София чрез процесуален представител адвокат Е. Георев- КАК срещу Разпореждане № 10739 от 5.12.2023г. на Административен съд София град по адм. дело № 11569/2023г. С него се отхвърля искане на Ж. Гаджалова от гр. София за прекратяване на действията на Директора на НОИ, изразяващи се в налагане на запор със запорни съобщения с рег. № 17-10-160168 и 17-10-160169-двете от 17.11.2023г. на банковата сметка на жалбоподателя в "Банка ДСК" АД за задължения към НОИ. Поддържа в частната жалба, че съдът не обсъдил относими доказателства, които не са представени от органа относно връчване на разпореждания № 213-00-5683-4 от 21.07.2023г. и Разпореждане № 214-00-864-3 от 25.07.2023г., издадени от ръководителя на осигуряване за безработица към НОИ. За тези разпореждания не била уведомена и е лишена от възожност да ги обжалва. Предвид изложеното счита, че административния орган предприел принудително изпълнение без да са налице необходимите предпоставки за същото, издаден административен акт редовно връчен на лицето и влязъл в сила. По частната жалба е постъпил отговор от Директора на ТП на НОИ София град, с който оспорва частната жалба, като поддържа че правилно е оставено искането по чл.250 АПК без уважение. Върховен административен съд шесто отделение, като взе предвид частната жалба, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: С обжалваното разпореждане административният съд е оставил без уважение искане за преустановяване на действия на Директора на ТП на НОИ София град, изразяващи се в налагане на запор със запорни съобщения по сметките на Ж. Гаджалова в БАНКА ДСК АД. Приел, че тези действия се основават на административен акт, поради което хипотезата чл. 250 АПК за защита е неприложима. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 250 АПК предвижда, че всеки, който има правен интерес може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или закона. Видно от приложените запорни съобщения, те се издават на основание разпореждане № 213-00-5683-4/21.07.2023г. и разпореждане № 214-00-864-3/25.07.2023г., издадени на основание чл. 114, ал. 3 КСО, обжалването на които не спира изпълнението им-чл. 117а КСО. Или, на първо място не е налице хипотезата на чл. 250 АПК, в която засегнати адресати имат възможност да се защитят от неоснователни действия и бездействия на администрацията, за които няма предвиден друг ред. На второ място, оспорването на основанието на изпълнителното производство е извън хипотезата на защита по чл. 250 АПК, тъй като е предвиден ред за оспорване на издадените разпореждания по чл. 114 КСО, спиране на изпълнението им - чл. 117а КСО, както и редът за защита в изпълнително производство. Предвид изложеното доводите в частната жалба са неотносими към производството, а разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение