Определение № 1149 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 658/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. и З. П. Г. и двамата от [населено място], подадена чрез адв. К. М. срещу въззивно решение № 9 от 11.02.2011 год. по гр.д. № 429/2010 год. на Разградския окръжен съд, с което е обезсилено решението на Разградския районен съд от 14.10.2010г. по гр.д. № 1477/2010 г., и е прекратено производството по делото. В писмения отговор на касационната жалба ответниците С. Ц. П. и С. П. П. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото, Габровският окръжен съд е приел, че предявения от жалбоподателите иск е с правна квалификация чл.128, ал.2 СК, а не установителен иск по чл.439, ал.2 ГПК. Изложил е съображения, че за ищците липсва правен интерес от така заявения иск, тъй като след пълното осиновяване на детето С. от съпругата на рождения му баща отношенията по произход с ответниците- негови баба и дядо по майчина линия по силата на закона са прекратени, включително и правото им на лични отношения. Затова, предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес от защита. Изложил е и съображения, че в евентуално производство по принудително изпълнение на влязлото в сила решение, с което са определени мерки на лични отношения между ответниците и детето, ищците могат да противопоставят възражението си, че връзката по произход е прекъсната и тази възможност изключва интереса от предявения иск. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят въпроса за допустимостта на иска по чл.128, ал.2 СК вр. чл.124, ал.1 ГПК. Съдът в настоящия състав намира, че поставения въпрос е относим към правната квалификация на иска и задължителна ли е за съда посочената от ищеца квалификация на спорното материално право. Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като първоинстанционният съд е поставил правна квалификация по чл.439, ал.2 ГПК, а въззивния съд е възприел посочената от ищците квалификация по чл.128, ал.2 СК. Следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение съдът следи служебно и във фазата по допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.