Определение № 787 от 08.09.2010 г. на ВКС по д. № 1672/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. П. Д. И. е подал касационна жалба срещу решение № 233 от 9.07.2009 г. по гр.д. № 362 от 2009 г. на Окръжен съд ,[населено място] с което е допусната делба на апартамент № 6, находящ се в[населено място], ул. Д. ф. № 12, третия етаж, ведно с прилежащите към него изба и таванско помещение, общи части на сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя при равни квоти за страните и е отхвърлен иска по чл.21, ал.1 СК защото е прието ,че И. не е установил че придобиването на жилището е станало с негови лични средства. В касационната жалба подържа, че решението е неправилно защото е постановено при нарушаване на съществените процесуални правила, който се отнасят до обсъждане на установеното с доказателствените средства. В представеното изложение касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като счита, че решението следва да се допусне до касационна проверка по процесуалния въпрос за цялостно обсъждане на доказателствата, както и по въпроса за необходимостта да се постанови самостоятелен диспозитив по иска по чл.21, ал.1 СК. Счита, че постановеното решение се отклонява от създадената постоянна практика на ВКС по посочените въпроси и представя решения на касационния съд. Ответницата М. Й. Б. е депозирала отговор, в който аргументира възражението си срещу допускане на касационно обжалване на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на П. Д. И. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставените процесуални въпроси. Окръжен съд,[населено място] е потвърдил решението на Районен съд,[населено място] в частта, с която е допусната делба между двамата съделители – бивши съпрузи на търговски обект- магазин от сглобяема конструкция на бетонна площадка в[населено място] и на движими вещи при равни квоти. По отношение на тези вещи то е влязло в сила. Отменил е първостепенното решение само в частта, с която е бил отхвърлен иска за делба на цитираният по-горе апартамент защото е приел, че не е установено по категоричен начин, че той е придобит с лични средства на касатора. П. И. е възразявал срещу поисканата делба на апартамента, сочейки, че той е постъпил в имуществената сфера на семейството по договор за замяна, сключен с н.а. № 147, т.05, н.д. № 1558 от 1994 г., с който неговите родители са заменили собственият си апартамент срещу недвижим имот- двор и къща в[населено място], [община], записан на името на П. и М. И. като съпрузи. Тезата му е че обекта в[населено място] също е закупен изцяло със средства на родителите му. По това обстоятелство са събрани гласни доказателства, които окръжният съд е намерил за противоречиви и е изградил убеждението си на база показанията на сина на страните Д. И.. В мотивите към решението е обсъдил задълбочено свидетелските показания и е посочил изрично защо дава вяра само на този свидетел. Настоящия състав намира, че при обсъждането на доказателствата съдът се е съобразил с изискването на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и постоянната практика на съдилищата, поради което не следва да се допусне касационна проверка на решението. Освен това наведените доводи в изложението касаят неправилност на решението, а не обуславят необходимост от касационно разглеждане на съдебният акт поради изискването за съблюдаване на практиката на ВКС по поставеният въпрос. Неоснователен е довода, че съдът е дължал произнасяне в решението и по иска по чл.21, ал.1 СК, който е заявен в първата фаза на делбата при условията на чл.279 вр. с чл.281, ал.1 ГПК/отм./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,