Решение № 5099 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Благоевград, приподписана от пълномощника му юрк. Янева, против Решение 1753/16.10.2023 г. на Административен съд Благоевград, постановено по административно дело 561/2023 г., с което е отменен изричен отказ на старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" на Община Благоевград с изх. 70-00-878/28.10.2021 г. за закриване на идеални части от МПС в данъчните партиди и е върнал преписката със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. С твърдения за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Я. Йорданова и Н. Вангелова против оспорения отказ на административния орган и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Не сочи конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила като касационно основание за отмяна. Ответниците по касационната жалба - Я. Йорданова и Н. Вангелова, двете от гр. Шумен, оспорват същата чрез пълномощника си адв. Динев по съображения, изложени в писмен отговор. Искат да бъде потвърдено решението на административния съд. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба против изричен отказ на старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" на Община Благоевград с изх. 70-00-878/28.10.2021 г. по молбата на Я. Йорданова и Н. Вангелова с вх. 70-00-878/29.09.2021 г. за прекратяване на регистрацията (заличаване на данъчната партида) на 2 автомобила и 2 мотоциклета лек автомобил марка Хонда, модел Сивик с рег. [рег. номер]; лек автомобил марка Москвич с рег. [рег. номер]; мотоциклет марка ИЖ, модел Юпитер с рег. [рег. номер] и мотоциклет марка ЧЗ 350 с рег. [рег. номер]. Отказът е обжалван по административен ред и е потвърден от кмета на общината с Решение 70-00-878/24.01.2022 г. Съдът е приел, че отказът по чл. 83, ал. 4 ДОПК е постановен от компетентен орган по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, определен със заповед на кмета на общината по реда на ал. 4. При точно установени от него факти, безспорни за страните, е обосновал извод за материална незаконосъобразност на същия. Според изложените в решението му мотиви с отказите от право на собственост по чл. 99 от Закона за собствеността (ЗС) върху идеални части от процесните автомобили и мотоциклети, придобити по наследство, съответно от 14.06.2021 г. и от 15.06.2021 г., отпада задължението за данък върху същите на основание чл. 53 ЗМДТ и данъчните партиди следва да бъдат закрити. Регистрацията на две от превозните средства е прекратена служебно на 01.10.2006 г., а на другите две на 08.12.2016 г. и на 21.09.2021 г. поради липсата на сключена застраховка Гражданска отговорност . Касаторът се позовава на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, според която данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Счита, че след като данъкът се дължи, то не е налице основание за закриване на данъчната партида на превозното средство. Настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Благоевград като валидно, допустимо и правилно. За целите на облагане с данък върху превозните средства в общината се води партида на същите, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл. 80 ДОПК. В своите решения по сходни казуси Върховният административен съд приема, че за закриването на същата не е достатъчен само с отказът от правото на собственост, но и наличието на прекратена регистрация съобразно специалните изисквания на ЗДвП и Наредба І-45 от 24.03.2000 г. Това следва от чл. 52, т. 1, чл. 54, ал. 1 и чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Макар дерегистрацията на превозни средства от съответното звено "Пътна полиция" да не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и да няма отношение към транслативния ефект на едностранната сделка по чл. 99 ЗС, тя е задължителна предпоставка за закриване на водените от общината партиди на превозните средства. Едва след като превозните средства бъдат дерегистрирани, за общинската администрация ще възникне задължението да закрие партидите и да преустанови облагането на превозните средства с данък, тъй като няма да са налице облагаеми обекти по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (виж Решение 3908/21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. 994/2022 и Решение 5007/26.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 8436/2021). Безспорно с данък върху превозните средства се благат само превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ. Данъкът се дължи от техните собственици според чл. 53. Чл. 58, ал. 5 ЗМДТ регламентира изключение от правилото по чл. 52, т. 1. Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, с който е приет текстът на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, ясно сочат, че данъкът върху превозните средства се дължи за възможността същите да бъдат ползвани, макар да са със служебно прекратена регистрация. Според тях този текст се отнася за служебно прекратена регистрация на превозни средства, на които не са отнети регистрационните табели и свидетелствата за регистрация, поради което те реално биха могли да се ползват за движение по пътищата. Конкретно в настоящия случай обаче видът на превозните средства и данните относно годините на тяхното производство изключват възможността за такова реално ползване. Освен това съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика, а ответниците по касация са се отказали от собствеността си върху процесните превозни средства и декларациите им за отказ са изпратени от общинската администрация в ОД на МВР Благоевград, сектор Пътна полиция , видно от приложеното по делото писмо отговор с рег. 111600 21293/01.11 2021 г. По тези съображения касационният състав преценява като правилни изводите на първостепенният съд за незаконосъобразност на оспорения отказ.